Мнението, че антиоксидантите удължават живота, изглаждат бръчките и едва ли не лекуват, днес е широко разпространено. Те непрекъснато присъстват в кремовете за лице, в много хранителни добавки, в почти всички статии за т.нар. anti-age.
“Историята” на антиоксидантите трябва да започне с кислорода – без него, разбира се, нямаше да има процес на окисляване. Кислородът е силен окислител, химичните реакции с неговото участие са източник на енергия за всички биологични процеси в организма.
Страничен ефект на тези реакции са оксидантите – свободните радикали, на които не достига един електрон. По законите на природата те се опитват да си набавят това, което не им достига, откъдето могат: ДНК, мазнини, белтъчини, ферменти, които загубили своя електрон също стават агресивни и влизат във вредни за здравето химични връзки. Така постепенно клетката започва да се руши и престава да работи, т.е. в нея настъпва хаос. За да не се случи това, свободните радикали трябва навреме да се открият и обезвредят. Именно за това служат антиоксидантите.
Ако свободните радикали по някаква причина станат твърде много и антиоксидантите не могат да се справят с тях, започват и здравословните проблеми. Скоростта на производство на свободни радикали в тялото нараства например при преяждане, когато организмът е принуден да преработва много повече хранителни вещества, отколкото са му необходими.
Антиоксидантите са различни. Ендогенните се изработват в самия организъм (например женските полови органи, коензим Q, ферменти на каталаза и т.н.) Екзогенните постъпват с храната – витамин С, селен, флавоноиди и др.
Такива са фактите. Сега да преминем към митовете:
Мит 1. Антиоксидантите в храната са малко!
Ако се храните с хамбургери и кока кола, това е така. Но ако във вашата храна присъстват пресни плодове и зеленчуци и ако от време на време си позволявате чаша червено вино, няма за какво да се притеснявате. В растенията има много антиоксиданти –най-много са те в боровинките, гроздето (и неговите семена), гинкго билобата, листата на чаеното дърво.
Мит 2. Без хранителните добавки антиоксидантите няма да ни стигнат.
В нашия организъм съществува собствена система за борба с излишното количество свободни радикали, но тя отслабва под въздействието на замърсената среда, пушенето, пряката слънчева светлина и други негативни фактори. Плодовете, зеленчуците и червеното вино са най-известните източници на антиоксиданти, но всъщност те значително отстъпват по своята “антиоксидантна сила” на обикновения чай, в който се съдържат много флавоноиди (вид антиоксиданти) – средно в 1 чаша (235 мл) чай има 150-300 мг флавоноиди.
Мит 3. Дори само един антиоксидант е достатъчен.
Антиоксидантите имат максимален ефект, когато действат по двойки или на групи. След като отдаде своя електрон на свободния радикал, самият антиоксидант се окислява. Той вече не е активен и за да се върне в работното си състояние, трябва да се възстановява. Глутатионът възстановява витамин С, а витамин С възстановява витамин Е, т.е. налице е своеобразна верижна реакция.
Ако в крема за лице се съдържа само един антиоксидант, всъщност той няма да окаже никакво полезно въздействие върху кожата, а ще може да се справи само със защитата на самия крем от окисляване.
Мит 4. Колкото повече антиоксиданти има в козметиката, толкова по-добре.
В дневния крем, който не прониква дълбоко от роговия слой на кожата, антиоксидантите няма да попречат – те ще я “спасят” от агресивното въздействие на околната среда. Но в подхранващия те ще помогнат само в случаите, когато естествената защита е нарушена, например след загар или при възпалена кожа.
Мит 5. Антиоксидантите подмладяват.
Подмладяващото действие на антиоксидантите до днес не е доказано, но затова пък е известно, че те премахват възпаленията, създават бариера пред кожата за ултравиолетовите лъчи и способстват за зарастването на раните. Слънцезащитните средства, кремът за след бръснене и кремът, който се нанася върху кожата след химически пилинг са идеалното приложение на антиоксидантите.
Мит 6. Няма разлика между синтезираните и натуралните антиоксиданти.
Съчетанието от натурални антиоксиданти защитава от свободните радикали по-добре, отколкото най-идеалният синтетичен състав. Производителите на козметика все още не са в състояние да определят оптималните концентрации на различните антиоксиданти “в една доза” и да ги накарат да работят не по отделно, а синергично. Въпреки че науката в това отношение се развива бързо, и до днес най-добрите антиоксиданти остават екстрактите и натуралните масла.
