Заглавието само по себе си звучи странно и парадоксално… Още по-странно е, че вероятно е така, защото напоследък за депресията се пише и говори дори прекалено много или по-точно невинаги професионално – независимо от причините за появата й, за степента на изявата, за тежестта на връзката й с телесните болести, за възрастовите различия и различните терапевтични подходи.
Накратко казано депресията представлява състояние на психиката, което продължава поне две седмици и се изразява в:
• депресивна емоционалност – сложен комплекс от мъка, тревога, раздразнителност, страх, тъга и други.
• депресивно мислене и самосъзнание – песимистични опасения, насочени към бъдещето, мисли за малоценност и преживявания за измененост, чувство за безнадеждност, опасения за социална несъстоятелност и други.
• действена угнетеност – нежелание и невъзможност дори и за ежедневни натоварвания от различен произход, забавяне на телесните движения, ограничения в социалните контакти и промени в основните функции като сън, апетит, либидо, лесна уморяемост и понижена енергия.
Макар и кратки, горепосочените симптоми са изключително типични за депресията.
Тревожна е прогнозата на Световната здравна организация (СЗО), че поради все по-голямото разпространение на депресията по целия свят, до 2020 г. тя ще стане второ по продължителност на причиняваната инвалидност заболяване (непосредствено след исхемичната болест на сърцето).
Смущаващ е и фактът, че от 30% до 50% от хората, страдащи от депресия, въобще не търсят медицинска помощ. Още по-притеснително е обаче, че близо 70% от все пак обърналите се към специалист не получават лечение, включващо медикаменти.
Какво всъщност означава депресия без депресия
В началото на 20-ти век проявите на депресия са били ясни и типични и до голяма степен не са били диагностичен проблем, за разлика от лечебния. През последните 20-30 години заболяването започва да приема много лица, което затруднява разпознаването и лечението му.
Терминът “депресия без депресия” е въведен от немския психиатър д-р Курт Шнайдер още преди половин век и е еквивалент на т.нар. ларвирана, маскирана, латентна или скрита депресия. Водещото при нея не са меланхоличното настроение и песимистично-апокалиптично мислене, а безкрайно многообразните соматично-висцерални симптоми. Възможно е човек да е леко потиснат, напрегнат и тревожен, и сънят му невинаги да е добър, но това много често се отдава на водещите телесни оплаквания, както от самите пациенти, така и от общопрактикуващите лекари.
Най-често срещаните соматични смущения са:
• На първо място болката (в главата, в гърба или дифузна, недиферинцирана).
• Следват я стомашно-чревните неразположения (запек, диарични изпражнения, гадене и повръщане, проблеми с гълтането, колики) и
• сърдечно съдовите оплаквания (сърцебиене, стягане в гърдите, чести колебания на артериалното налягане).
• От страна на белодробната система са възможни периодични трудности в дишането и издишването, които наподобяват астматични пристъпи и задух.
• Може да се наблюдават и неврологични проблеми – промени в прага за болка и температура, “мравучкания” по тялото и световъртежни кризи.
• Възможни са сухота на лигавиците или увеличено потоотделяне.
Всеки знае, че психиката може, както да ни е приятел, така и да се превърне в най-големия ни враг. Затова и разнообразието на тези соматични феномени е изключително голямо.
Дългогодишната практика категорично доказва, че пътят от появяването на симптомите до започването на адекватно лечение може да продължи с години (най-често от 3 до 7). През това време се трупат изследвания и рецепти без особени значими резултати.
Най-важното е, че има изход! И то до степен на пълно възстановяване на здравето и възвръщане на предишния начин на живот. Депресията е напълно лечима болест. Така че, ако сте натрупали многобройни изследвания и рецепти от различни специалисти и общопрактикуващи лекари, но без резултат, може би е дошло време да потърсете адекватна психиатрична помощ.
Източник: zdrave.bg
За безплатни консултации:
– всеки вторник между 11 и 14 часа
– тел. 02/856 1616 – д-р Никола Славчев
– Първи частен психиатричен център
