Повече хора смятат, че не е прието да обсъждаме недостатъците си, още повече ако те са свързани с полови заболявания. Но съществува такава гинекологична патология, която не позволява на жените да я забравят и става причина не само за физически страдания, но и за психически преживявания и поставя под заплаха семейния живот.
Често тази болест прави жените неуверени в себе си, затворени, необщителни и значително намалява тяхната трудоспособност. Названието й е пролапс на гениталиите или смъкване на стените на влагалището и матката.
Най-честите симптоми са неконтролируемо уриниране при смях, кашлица, кихане, скокове или вдигане на тежести и невъзможност за задържане на газове и екскременти.
Болестта е известна отдавна на лекарите – още от времето на Хипократ. Днес тя продължава да е едно от най-разпространените женски заболявания.
Специалистите подчертават, че преди пролапсът на гениталиите се е смятал за болест на възрастните и старите жени, но днес тя много се е “подмладила” и вече се среща и сред младите.
Според статистиката заболяването се диагностицира от гинеколозите при всяка 10-та жена на възраст до 30 години, при 40% от жените на възраст от 30 до 45 години и при всяка втора жена в по-напреднала възраст.
Отпускането и изпадането на влагалището и матката се развива поради неспособност на мускулите на таза и маточните връзки да задържат половите органи в тяхното обичайно положение.
И при най-малкото физическо напрежение на жената, съпроводено със съкращаване на мускулите на корема, диафрагмата или мускулите на таза, се повишава налягането в корема и вътрешните полови органи се отпускат надолу.
В по-тежките случаи шийката на матката и дори самата матка се смъкват до нивото на входа на влагалището, а понякога излизат извън неговите предели, разполагайки се буквално между краката на жените.
При първоначалните стадии на заболяването жената може да не подозира за съществуващото заболяване и при преглед при гинеколог тя може за първи път да чуе диагнозата.
Процесът на смъкване на вътрешните полови органи не е моментен, а постепенен и във всичките случаи има прогресиращ характер. Без лечение това заболяване не само не може да изчезне, но и може да стане по-силно изразено и тежко.
Повечето жени, страдащи от пролапс на гениталиите, страдат от болки и тежест в долната част на корема, чувство за чуждо тяло между краката, дискомфорт и болезнено усещане при ходене. Всяка втора жена изпитва болки по време на полов акт.
Отпускайки се надолу, матката влече със себе си разположените в съседство пикочен мехур и правото черво и се стига до проблем и в тяхното функциониране.
70% от болните се оплакват от често уриниране и неспособност за задържане на урината, а всяка трета от запек или невъзможност за задържане на газове и екскременти.
Медицината продължава да търси обяснение на причините и механизма на развитието на тази болест, но и до днес няма единна теория, напълно разкриваща природата на заболяването.
Преди време развитието на пролапса на гениталиите е било свързвано с тежкия физически труд. И днес тази причина не се оспорва. Но количеството на тази патология не намалява въпреки че днес многократно по-малко жени полагат физически труд.
Учените вече говорят и за ролята на бременността и раждането за смъкването на половите органи. По-голямата част от жените, страдащи от това заболяване, имат поне едно раждане. Усложненията по време на бременност и раждане, хирургическите пособия, разкъсванията, раждането на едро бебе и бързите раждания увеличават риска от развитието на заболяването.
За развитието на пролапса на гениталиите при млади жени, които не са раждали, главна роля играе дефектът в строежа на съединителната тъкан, от която се състоят сухожилията, задържащи матката в нормално положение.
Съществува и наследствена предразположеност към болестта. Рискът от нейната поява при жената нараства, ако нейната майка или баба са страдали от същото.
В последно време все по-често се срещат научни статии за хормоналните нарушения като предразполагащ фактор на развитието на пролапса на гениталиите. Това обяснява защо процентът на жените, страдащи от това заболяване, се увеличава с възрастта и особено често се среща в периода на климакса и след него. През този период се намалява нивото на естрогени в женския организъм и кръвоснабдяването на половите органи, настъпват промени и във връзките, които не могат да задържат матката в нормално положение.
Днес това заболяване не се смята за нелечимо. В началните стадии то може да се преодолее дори само с физически упражнения за укрепване на мускулите на таза. В някои случаи помагат и специални влагалищни пръстени, задържащи половите органи.
Хирургическата намеса се смята за най-ефективния начин на лечение. На гинеколозите са известни повече от 300 различни модификации на операции, използващи се при смъкване на половите органи. Често те се правят без разрез на корема – през влагалището.
Лечението се подбира индивидуално като се отчитат редица фактори като възраст, тежест на пролапса и т.н. В повечето случаи жените се избавят от физическите страдания и се връщат към нормалния си активен живот в обществото.
