Тайната вечеря (на италиански, Il Cenacolo или L’Ultima Cena) е стенопис от Леонардо да Винчи нарисуван за неговия покровител херцог Лудовико Сфорца. На картината е изобразена сцена от Тайната вечеря от последните дни на Исус, както е описано в Библията. Картината се позовава на Йоан 13:21, в което Исус казва, че един от неговите 12 апостоли ще го предаде. Творбата е една от най-познатите и ценни картини в света; за разлика от много други ценни картини, обаче, тази не е била частна собственост, защото не може да се премества.
Изображението е с размери 460 на 880 и се намира на стената в трапезарията на манастира Санта Мария деле Грацие в Милано. Темата е традиционна за християнското изкуство, но интерпретацията на Леонардо ѝ придава повече реализъм и дълбочина. Отсрещната страна на трапезарията е заета от фреска ” Разпятие ” от Донато Монторфано, към която Леонардо добавя фигури от семейството на Сфорца. Да Винчи започва работата си по Тайната вечеря през 1495 и я завършва през 1498 — но не работи постоянно само по тази картина през този период.
Композиция и тълкуване
“Тайната вечеря” акцентира върху реакциите на всеки един от апостолите, когато Исус им съобщава, че някой от тях ще го предаде. Фигурата на Христос е разположена в центъра на изображението. Перспективното решение е такова, че пресечна точка на всички линии се явява главата на Исус. Това допълнително усилва усещането за значимостта му. Някой изкуствоведи смятат, че идеята на Леонардо е да представи Бог като “първодвигател” (il primo motore)[1] на всичко във Вселената. Обръща се внимание на особеното движение сред учениците на Исус, предизвикано от съобщението му. Ритъмът на позите им е сравняван с някои чертежи на машини от Леонардо.
Всичките дванадесет апостоли имат различна реакция при новината, с различна степен гняв и шок. Леонардо ги е разделил в четири групи. От ляво на дясно:
– Вартоломей, Яков Зеведеев и Андрей Първозвани образуват композиция от три фигури; и тримата изглежда са изненадани. Двете ръце на Андрей Първозвани са сякаш за да спре невероятното съобщение.
– Юда Искариотски, Петър и Йоан образуват друга тройна композиция. Юда е в сянка, изглежда уединен, изолиран от света, но изведнъж върнат в реалността от внезапното разкритие на плановете му. В ръцете си държи малка торбичка със сребро, която е получил като отплата за предателството. Петър изглежда ядосан. Той държи нож, който е насочен далеч от Исус. Най-младият апостол, Йоан, изглежда, че губи съзнание.
– Тома, Яков Алфеев и Филип образуват следващата тройна група от персонажи. Ясно се вижда, че Тома е разтревожен; Яков Алфеев афектирано вдига ръце във въздуха; изглежда изумен. Филип сякаш иска допълнително обяснение.
– Матей, Юда Яковов (Тадей) и Симон Зилот също са обединени като тройна композиция. И Тадей, и Матей са обърнати към Симон Зилот, вероятно за да разберат дали той няма отговор на въпросите им.
Всички имена са установени от историци, изследващи изкуството. През 1800 г. e намерен ръкопис съдържащ имената на апостолите. Преди това идентифицирани са били само Юда, Петър, Йоан и Исус въз основа на подготвителните етюди на самия Леонардо.
Типично за този тип изображения, Леонардо рисува вечерящите само от едната страна на масата, така че никой от тях да не е с гръб към нас. Интересно е че на останалите изображения засягащи същата тема, Юда винаги е самотен, в противоположния край на масата, далеч от останалите апостоли. Друга особеност на иконографията на тази тип изображения е рисуването на ореол около главите на всички апостолите с изключение на Юда. Леонардо създава по-динамичен и реалистичен ефект, като не отделя Юда от останалите, а го поставя в сянка.
Легенди и алтернативни теории
Съществува схващане, че за нарисуването на Исус и Юда е използван един и същ модел. Младият мъж, който позира на Леонардо за образа на Исус, е едва 19-годишен пекар. Няколко години по-късно Леонардо открива някакъв престъпник за модел на Юда, без да съзнава, че това е същият човек. Няма доказателство, че Леонардо е използвал един и същ модел за двете фигури; предполага се, че е така, заради големия период, в който Леонардо е рисувал стенописа.
„Тайната вечеря” в популярната култура
Има една теория, за първи път публикувана през 1997 в Прозрението на тамплиерите от Лин Пикнет и Клайв Принс, според която човекът, изобразен отляво на Исус (от негово дясно) всъщност е Мария Магдалина, а не апостол Йоан (както повечето историци смятат). Тази теория е централна тема в нашумелия роман Шифърът на Леонардо на американския писател Дан Браун.
В книгата се казва, че апостол Йоан/Мария Магдалина има женски гърди, женствени черти на лицето и грациозно се е наклонил към Петър. Петър изглежда прави някакъв заплашителен жест към гърлото на Йоан/Мария. Авторът използва тази теория, за да докаже, че Леонардо да Винчи някога е бил глава на тайно общество – Ордена на Сион, което пази тайната на царската кръвна линия на Исус, и че неговите наследници са живи и до днес.
Критики относно тази хипотеза
– Заради щетите по картината не е възможно да се определи пола на фигурите, но те всички носят мъжки дрехи.
– Има тринайсет фигури на картината и ако една от тях е Мария Магдалена, то тогава един от апостолите липсва. Друга картина от този период също показва Йоан като женствена фигура с дълга коса. Това е така защото Йоан е най-младият и безсъмнено най-предания от всички апостоли.
– Някои от ранните картини на тема “Тайната вечеря” са запазени и до днес и на тях никъде не се вижда женско лице.
Спорът
Леонардо е бил умел в рисуването на разликите между двата пола. Въз основа на предположението, че до Христос е Мария Магдалена, а не Йоан, се отива още по-далеч и се намеква за “специална връзка” между двамата. Съществуват художествени критици, допускащи тази идея. Друг факт за дискутиране е теорията, че Мария Магдалена никога не е на масата на Тайната вечеря. Тя е в стаята, но нито веднъж не сяда.
Изводите
Човекът винаги се е люшкал между “Осана” и “Разпни го!”. Както разказва една приказка, един младеж отишъл при учителя и му казал: “Учителю, имам чувството, че в мен живеят и непрекъснато се борят два вълка. Единият е злобен, винаги ми ръмжи, иска да напада и разкъсва. Другият е благ като домашно куче – радва ми се, грижи се за мен, винаги ми е верен. Кой ще победи?”
Учителят му отвърнал: “Този, когото храниш!”
