Традиционно се смята, че съпругата има повече права, отколкото любовницата на женения мъж. Но много любовници оспорват това мнение и то не без основание. Веднага трябва да направим уговорката, че няма да разглеждаме моралната страна на нещата. Моралът зависи от традициите, формирали се в обществото и не
може да се прилага като общо правило за оценка на действията на човека във всички ситуации. Не всички са равни пред моралния съд. Моралът говори изключително за това какво как трябва да бъде по принцип, а не какво е реалното положение на нещата.
Ако мъжът няколко години е поддържал постоянни лични и сексуални отношения с една жена, а после изведнъж се ожени за друга: кой има повече права? Ако погледнем обективно, първата едва ли може реално да претендира за нещо: ако тя е умеела да защити правата си, ситуацията би била съвсем друга.
Правата се определят не от морала, а от три основни фактора:
1. От личностните качества на всеки от участниците в отношенията.
2. От закона и влиянието на ведомствата на държавата.
3. От натиска на обществото.
При това, обществото не винаги има някакво отношение към морала. Всичко зависи от това, кого подкрепят болшинството и най-силните представители на това общество.
Правата на жената са ограничени и от два принципни пункта:
1. Съвместно притежаване на имущество, което е записано в съответните закони.
2. Справедливо разделяне на имуществото, придобито по време на съвместното съжителство.
Всички останали “права” зависят от това, доколко жената е способна да се бори за тях и да контролира мъжа си:
3. Право на отглеждане на детето (децата) и съвместното му (им) възпитание.
4. Право на справедливо разделяне на финансите в семейството – включително до пълно обезпечаване, ако жената е домакиня и не работи.
5. Съвместно взимане на принципно важни за семейството решения.
6. Съвместно прекарване на свободното време, почивка, т.н.
7. Еднолично “владеене” на тялото на мъжа и липса на изневяра от негова страна.
Може ли любовницата да претендира за същите права? Безусловно да. Въпреки защитените от закона имуществени права на съпругата, любовницата може да постигне много по-добро финансово осигуряване.
Единственото предимство на съпругата е възможното наличие на съюзници, имащи достатъчно сили и желания заедно с нея да защитават нейните права, като най-често това са роднините и приятелите. С това предимствата на жената се изчерпват и всичко зависи от нейния характер.
Има случаи, при които любовницата си позволява избухване и скандали и тогава мъжът й “изневерява” със собствената си жена. Но в края на краищата, именно любовницата е причината понякога да се стигне до прекратяването на брака – а това добре илюстрира нейните права.
От всичко казано излиза, че статусите на съпругата и на любовницата могат да бъдат различни и да зависят от техния характер и характера на мъжа. А права (с изключение на имуществените права на съпругата) има само този, който умее да си ги защитава.
И, за финал, не мога да се въздържа да не ви припомня едно прекрасно стихотворение на Маргарита Петкова, което изразява по един болезнен (за съпругата), но истински начин, темата за правата – от гледната точка на любовницата:
Предизвикано обяснение
Не знам дали го обичам повече,
отколкото ти го обичаш,
но в моите пръсти е скрито разковничето
на безумното тайно обричане.
Моите думи за него са живата,
От друг вода ненапита.
При мен той идва, от теб си отива.
Все мен жадуват очите му.
Ти си му покрива, аз съм небето му,
мамещо с необятност.
Ти си огнището, аз съм сърцето му.
Ти си дълга, аз съм щастието му.
Ти си родила и гледаш децата му,
аз – на моминство обречената.
Ти над живота му имаш правата,
аз – правото на вечност.
