Ани Владимирова има над 10 годишна практика в областта на практическата психология. Въпреки че много хора я познават най-вече като “психологът на Big/ VIP Brother” у нас, зад гърба на тази изключително интелигентна и очарователна млада дама, стои сериозен опит в различни сфери на психологическото консултиране, силен познавателен интерес към живота, света и човека и едно – наистина – огромно сърце. С две висши образования (“психология и педагогика” и “история”), участия в редица значими национални и международни форуми и обучения, разработване на различни програми за детско консултиране, обучения на студенти, фирмен тренинг и др., Ани Владимирова е създадел и на първата уеб-базирана форма за консултиране на пациенти у нас – сайта за онлайн терапия www.e-therapybg.com.
Списание ТЯ (ТЯ) : – Вие сте създадел на първия сайт, който дава възможност за психологически консултации и терапия по електронен път. Бихте ли разказали повече за проекта www.e-therapybg.com – каква ниша запълва, кой може да се възползва от онлайн терапията и за кого е по-добре да се придържа към конвенционалната форма, какви услуги предлагате?
Ани Владимирова (АВ) : – Идеята на www.e-therapybg.com е да даде достъпна форма за психологическа подкрепа без специални подготовки и без задължаващия контакт “очи в очи”. Услугите ни са базирани на анонимността на клиента и гарантирана конфиденциалност. В този смисъл всеки, който е по-притеснителен, който трудно споделя и има комуникативни задръжки, би могъл да се реши да направи крачка и да се справи с проблемите си. Много от потребителите ни се срамуват от своите проблеми и в друга форма не биха ги споделили. Същевременно хора, които нямат време, поради бързия си ритъм на живот, имат реалната възможност да използват психологическата подкрепа във време и на място, което е удобно за тях. Не бива да забравяме и финансовия фактор: www.e-therapybg.com има напълно достъпни цени, а повечето от услугите ни са безплатни. Наред с това, сайтът дава и бърза подкрепа в кризистни ситуации, в които времето е от огромно значение и липсата на психологическа подкрепа може да се окаже фатална – особено за хора, които живеят на отдалечени от столицата места… Но всъщност, www.e-therapybg.com е предназначен за всеки, който би искал реално и с конкретни действия да направи живота си по-добър и по-малко тревожен.
Естествено, има клиенти, които в определен момент насочваме към стандартна терапия. Тук ценното е, че успяваме да спечелим доверието им, за да ги насочим към специалисти, при които иначе никога не биха отишли.
Сайтът започна работа в края на 2003 г. с 3-месечна благотворителна акция, която даваше възможност на всеки нуждаещ се от психологическа потдкрепа да се възползва не от един, както е в момента, а от 3 безплатни часа. Всъщност, тогава разбрахме колко голяма нужда имат хората от такъв тип консултиране. Нямаше един свободен час в графика! В този перод бяха проведени над 1000 безплатни он-лайн психотерапевтични часа.
Съвсем новата ни услуга е безплатно тестуване по двойки. Услугата е създадена за хората, които искат да намерят по-ясния образ на партньора до тях и да осмислят връзката си, да преодолеят много пречки, чиито възможни основи са в личностните им особености. Нужна е регистрация и на двамата партньори, като всеки от тях попълва тестовете в индивидуалната си страница. След това и двамата очакват отговора, анализ на личните характеристики, възможни слабости и положителни черти, коментар на начина, по-който си взаимодействат, къде са възможни спънки, как да се подкрепят, към какво да проявяват търпимост или да толерират един в друг. …
ТЯ: – В www.e-therapybg.com, вие казвате, че повечето хора днес живеят на ръба на психическата и физическата си издръжливост, а това води до психосоматични разстройства – т.е. психичното напрежение избива във физически нарушения. Първо – какво най-често разбива психиката?
АВ: – Слаба личност, подложена на стрес, на който не отговаря адекватно и който продължава твърде дълго, за да може да се възстанови тази личност.
ТЯ: – А къде най-често “избива” разбитата психика?
АВ: – То се вижда по медицинските статистики – сърдечно-съдови заболявания, стомашно-чревни, нервни, хранителни разстройства, а за хората, които си говорят сами по улиците и са по-подходящи за психиатричните отделения да не говорим…
ТЯ: – Но като че ли най-много се коментират проблеми в секса, а напоследък особено проблеми при мъжете – дори се появи някаква нова порода човек – асексуален. Какво се случва със сексуалния живот на хората?
АВ: – Факт е, че в нашия сайт редовно ни питат по тези въпроси и обяснението е просто: сексуалността ни е дадена от Бога и ние смятаме, че не е необходимо по никакъв начин да мислим за нея. На нея дори магията й е в това, че стремежът за сексуална близост идва от само себе си – не ходиш на училище, за да се научиш да имаш сексуален партньор. Затова разстройствата в сексуалното изживяване обикновено водят до ужасна паника у хората. Те, първо, дълго време се срамуват да говорят, а когато решат да го правят, е по толкова заобиколен начин, че докато разбереш къде им “стиска чепика” минава страшно много време, а ситуацията е вече много комплицирана. При мъжете проблемът е много често психологически, по простата причина, че стресът от това да са постоянно концентрирани, с внимание, насочено в една посока, мобилизирани да решават проблеми, да са доминантни – всичко това ги вкарва в един супер стегнат коловоз. А при секса е точно обратното – там трябва да забравиш всички мисли, да се освободиш. Когато обаче на него в главата му е какъв е оборотът от деня, какво е станало на пазара, на кого още трябва да звъни и всякакви такива, по никакъв начин не може да стигне до възбуда, защото съзнанието му е затормозено.
ТЯ: – А този асексуален човек някакъв нов тип човек, доброволно отказал се от секса ли е?
АВ: – Напротив – те не правят, но постоянно мислят за секс и точно това е трагедията – в едно толкова организирано ежедневие, мъжът отчаяно търси делови начин да си вкара в програмата момент за секс. И ако влезете във форумите ще видите за каква “бълвочница” на сексуални послания става дума, които са страшно отклонени от първоизточника – ако не можем да го направим, поне да си говорим. Те търсят заместител, ходят при проститутки, стоят и мастурбират пред компютрите и какви ли не перверзии и извращения – вербални, невербални, само за да достигнат прага на възбудимост, а той се измества все повече и става все по-труден за достигане.
ТЯ: – От публикуваните отговори на поставени ви въпроси във вашия сайт, прави впечатление, че повечето хора се тревожат за външните признаци на даден проблем, вместо за същината – по-често може да се прочете “той прави това, той не прави онова”, вместо, например, “губя емоционална връзка с партньора си”. Дали съвременният човек става много повърхностен и избягва да се замисля, търси готови отговори и едва ли не магически решения, за които не е необходимо да се полагат усилия?
АВ: – О, толкова съм доволна, че най-после научихме хората да говорят с факти! Да, точно това искам да ми казват – “той прави това и това”, а не “той е такъв и онакъв”. Защото това е и ужасната разлика между жените и мъжете в най-общия случай. Мъжът е обективен и говори с факти, а жената с подмятания, оценки, които са върху нейни хипотези, подозрения и други “мъдри заключения”. Когато отиваш при психолог, ти трябва да си готов да подложиш на съмнение всичките си мисли и оценки, защото точно за това го търсиш. Твоето мислене е забило в момента и не можеш като барон Мюнхаузен да се измъкнеш за косата сам. Затова ние предпочитаме хората да говорят събитийно, а не оценъчно, както го правят и в сайта ни.
ТЯ: – Но не е ли по-добре да се опиташ да видиш цялата картина, а не да разсъждаваш на парче?
АВ: – Много е сложно и аз ще ви обясня защо хората не могат да говорят по този начин. В един момент ти виждаш резултата от един дълъг период на неразчитане на поведението на другия. Обикновено има едно акумулиране на проблема и натрупване на отчуждение. Ако беше осъзнал, че има отчуждение, нямаше да стигнеш до там. Хората идват при нас, когато вече виждат резултата, но не могат да разберат кога е възникнал проблема и как са го предизвикали. И се опитват да осъзнаят причината – които успеят, ще си решат проблема. Тези обаче, които пробват няколко мотива и виждат, че не се получава, идват при нас и започват да предлагат разни модели: “мисля, че е защото свекървата се меси в живота ни; защото мъжът ми много често ходи в командировки” и т.н., а то е нещо съвсем друго.
Причината да станат толкова популярни психолозите е, че по принцип се усложни много ориентирането в съвременния свят и начинът на вземане на решения. Ако преди сме имали едва-две алтернативи, сега са страшно много, а най-лошото е, че не са ясни, защото сме обект на непрекъсната манипулация – медийна, рекламна, икономическа, държавно-политическа и пр. Тъкмо човек се отпусне и приеме някакво послание за чиста монета, се оказва, че то го води към друг интерес, а не му решава проблема и това пречи на ориентацията на самия човек и обърква посланията му при взаимодействието му с другите хора. И той в един момент започва да се държи като шизофреник – да, при нас идват хора и започват да говорят по начин, за който преди години биха им поставили диагноза шизофрения – съжденията му на парче са ясни, но в повествуванието едно с друго не се връзва. Затова стигаме до крайната мярка – ти ми кажи точно какво се случва, той какво каза и какво направи, а аз ще ти задавам въпроси, за да видим дали не е нещо друго, а ти да си въобразяваш, че е еди какво си.
ТЯ: – Съществуват ли проблеми извън нас самите? С други думи – ние ли превръщаме дадена ситуация в проблем?
АВ: – Разбира се, че съществуват. Още с това къде се раждаш и в какво семейство се определя дали ще си в ситуация на проблем… По-нататък също животът ти преминава в серии от ситуации. Знаете ли, че генът помни земетресенията, които човекът е преживял и ги предава на поколенията? И не само тях. Защо IQ се унаследява? Защото предците ти са го трупали поколения наред, докато достигне до теб…
ТЯ: – Как е правилно да се подхожда към даден “проблем”: като се стремим да променим определени външни обстоятелства, които не ни удовлетворяват или като се опитаме да променим собственото си отношение към ситуацията, да се позиционираме в нея по различен начин?
АВ: – И двете. Затова казваме, че хората имат приоритетно един от двата локуса на контрол – вътрешен или външен, но с времето умният човек успява да ги балансира. Той разбира, че не трябва да абсолютизира нито собствените си възможности, нито условията на средата. Има една много хубава молитва – Боже, помогни ми да приема нещата, които не мога да променя, да имам сили да се изправя срещу нещата, които мога да променя и да имам мъдростта да отлича едното от другото.
ТЯ: – А щастието сериозен проблем ли е?
АВ: – Щастието е временно състояние на фона на усилия и трудности до достигането му. Имам много богати клиенти (ама наистина много богати), които идват и казват ”Проблемът ми е, че не съм щастлив.” Просто това, за което другите цял живот ще се борят, те го имат в особено големи количества и не знаят какво ново да направят, за да се ощастливят. На тях им се променя прага за щастие – твърде висок е и затова са постоянно отегчени. Така е обаче, ако щастието се свързва само с базови потребности (всичкото ядене на света втръсва, най-красивите моделки – също…). В същото време, да мислиш за изкуство, когато нямаш хляб, също не става. Така че, проблемът с щастието за мен е в това, че не сме научени да го забелязваме и осъзнаваме. То може да е огромно от малки неща и обратно – въпрос на гледна точка.
ТЯ: – “Ако имах по-добра работа, ако живеех в по-хубаво жилище, ако имах по-нова кола, ако се бях омъжила за Иван, вместо за Петър…” Кога и защо за някои хора животът се превръща в разочарование?
АВ: – На това аз му казвам “фантазии в минало време”. Насоката на фантазията може да е в две посоки – напред във времето (нормалния ход, в който експериментираме и прогнозираме безвредно) и назад (болезнения, в който опитваме да оценим пропуснатите ползи и уж да не ги допускаме) Само че при фантазиите в минало време, слагаме каруцата пред коня. Гледаме резултатите и манипулираме с тях, а не с причините за тези резултати. Този тип хора си представят, че животът преди всичко е раздаване на карти, а не играта с тях…
ТЯ: – “Много хубаво не е на хубаво”… Суеверен страх да бъдем щастливи или удобна форма на извинение, за да се оправдаем, че сме се отказали от борбата за мечтите си?
АВ: – О, просто защита от евентуалната болка на неоправданите очаквания и възможния провал. Ние нещо не сме научени да губим. Затова и в страната ни, след промените, най-добре се справяха спортистите. В спорта те научават да губиш и пак да ставаш и да се хвърляш напред, без да се самосъжаляваш предварително. Освен това в тази фраза прозира и скептицизмът на човека от развитото социалистическо общество.
ТЯ: – Като деца мечтаем да станем космонавти, кино-звезди, мореплаватели… Не означава ли това, че се раждаме без никакви ограничения – само с един огромен потенциал да бъдем и да постигнем каквото поискаме? Само че някъде по трасето Супермен “слиза на земята”, защото майка му така му е казала (“Стига си хвърчал/а в облаците”) и него го хваща страх пак да полети…. Майките ни (респ. – обществото) ли са “виновни”, че заменяме мечтите си със страхове, с “живуркане”, вместо живот?
АВ: – Виж, тук е малко по-сложно. Става дума за аспирациите за постижение на човека. Там има един закон – колкото повече положителни опити имаш, толкова по-големи аспирации за постижение ще имаш също. Детето мечтае по силата на оная фантазия, за която говорих по-горе, но “слизането на земята” се извършва най-вече от осъзнаването на собствените възможности. Затова е важна самооценката на човека. Тя е най-добре да бъде реална, но е много трудно. Да, майка ти определено влеяе на самооценката, но различните видове стимулация действат различно на различните хора. За един възгласа “Стига си хвърчал в облаците!” го праща точно там! Но ако тръгна да обяснявам как се мотивират различни личности или групи хора, това ще е вече работа, а не разговор.
ТЯ: – “Сигурно има и по-добър начин за слизане по стълби – само ако можех за миг да спра, за да помисля” – горе-долу това си мисли Мечо Пух, повлечен с главата надолу по стълбите… Инерцията на живота срещу усилието за живота – защо е толкова трудно да сменим посоката, когато сме нещастни?
АВ: – Волята за живот е едно от най-неразгадаемите чудеса в човека! Ние правим експерименти, прогнозираме, опитваме се да обясняваме защо един полудява от нищо, а друг деяни и става все по-добър…Твърде много променливи има в един живот, за да не отчетеш фактът, че всички хора са различни…Който обаче отговори на този въпрос дефинитивно, мисля, че ще спечели Нобелова награда!
ТЯ: – В България стана много популярна т. нар. self-help литература – как да бъдем щастливи, как да мислим позитивно, как да печелим пари, как да правим кариера, как да подобрим отношенията с партньора и т.н. Вашата оценка: нужна ли е, вредна ли е, полезна ли е, манипулативна ли е…?
АВ: – Това са различни алгоритми за оцеляване. Дали е нужна, вредна, полезна, манипулативна – ами от всичко по-малко. За някои хора, които са асоциални, отчуждени и така или иначе няма да намерят алтернативни решения, за тях една такава книга може да е спасение. Представете си една софийска стара мома, според нея – видна интелектуалка, без роднини и приятели, изолирана, затворена в един апартамент, няма към кого да се обърне, не ползва интернет, няма пари за терапевт – една такава книга може да я измъкне от страшен проблем, тя ще си я трансформира полека-лека за себе си и ще й послужи много добре. От друга страна, ако един човек в активна възраст, който се опитва да се движи по някаква програма за кариерно развитие, си лепне емпирично един такъв алгоритъм, той може да стигне до големи “патаклами”, защото това не съобразено с неговия индивидуален ритъм на живот. Все пак, повечето от тези книги са писани за различна култура – западната. В източната култура човек, който се движи по един такъв западен образец, може да стане обект на трагично посмещище. От трета страна обаче, тази литература се пише от хора и екипи, които са се опитали да рационализират техния опит и точно това е достойното отношение към човека – сам да направи своя избор – аз да споделя знанията си и някой човек да припознае себе си в моя опит. Аз не абсолютизирам нашата професия, хората са оцелявали и преди психологията, но човек има нужда от някой, на когото да се довери и да е сигурен, че няма да го манипулира. Ти отиваш и плащаш точно за това – да ти помогнат да се справиш с манипулацията. Затова и приятелският съвет не помага много, защото той също е част от манипулацията – без да иска. В този смисъл аз смятам, че за един решението може да е в религията, за друг това е посещение при психолог, за трети – една такава книга. И всеки трябва да вземе собственото си решение.
ТЯ: – Като казахте религията, къде е мястото на Бог в цялата система? И дали вярата в Него е възлагане на пробема, който даден човек има, на външна сила, която да го реши вместо него?
АВ: – Ролята на религията е огромна – всеки има нужда от вяра в някакъв бог, защото това е единствения начин да не надценяваме човешките си умения и да не забравяме, че сме само една частица от голямото. В нашия свят всичко е измеримо и лимитирано, дори не можем да си представим, че космосът е безкраен. Изведнъж обаче се появява нещо, което ние с нашето съзнание не можем да си обясним – едно ново измерение, което не може да се пипне, но на което можем да се доверим и това измерение е религията. В този век на технологиите и на 100% яснота, вижте какво се оказва – че религията е много по-силна и от технологии, и от всичко останало. Някакви хора, които уж идват от дивотията, отиват и овладяват всички тайни на запада, цялата им организация с всичките й движения и оперативни системи, правят бомби, взривяват самолети, избиват хиляди хора и правят какви ли не зулуми и тука виждаш как целият ти ред и стройната ти система изчезват пред един човек, който се ръководи от някаква друга сила. Затова, ако преди е имало войни на царете, после войни на империите, сега имаме война на цивилизациите – например християнство и ислям, а това са вече цялостни концепции за живота и света, които се сблъскват на идейно ниво, а това е най-висшето ниво в човешкото възприятие. Този сблъсък на ниво идеи е една нова фаза на развитие, един преход, а всеки преход е сериозна криза и е свързан с големи сътресения. Все още не можем да овладеем съзнанието, а всичко се случва там.
ТЯ: – Да разбирам ли, че вие смятате, че човек продължава да се развива и върви към една нова ера – на съзнанието и ума?
АВ: – Аз съм убедена не само, че продължаваме да се развиваме, а и да се опознаваме – засега имаме идея как работи само една малка част от мозъка ни и не знаем какъв капацитет имаме като познание. В световен мащаб текат много интересни експерименти за изследване силата на мозъка, които първоначално тръгват от инвалидите – за да се разбере как един човек, който нито може да се движи, нито да говори, може да подаде команда само чрез движението на очите си, като чрез компютър се проследява алгоритъма му на мислене и вземане на решения. Вече има изключително интересни програми, които изследват доколко човек е автор на живота си и докъде обстоятелствата го движат, защото когато дойде един клиент при мен, много добре знае какво не иска, но се оказва, че не знае какво иска.
ТЯ: – Това ли е най-големият проблем на хората – че не знаят какво искат?
АВ: – Според мен това е проблем на културите. Защото ако отидете в Изтока, те много добре знаят какво искат. В нашето консуматорско общество обаче ние си имаме толкова много, че само искаме да заменяме и започваме да консумираме дори духовното в живота си, което е много тъжно – фактът, че ти не знаеш какво искаш показва, че нямаш цел и духовност, защото в един момент разбираш, че да си смениш телефона с нов не ти носи удоволствие. Аз неслучайно споменах за онези мои много богати клиенти, които идват и казват, че са нещастни и ти го виждаш, че има всичко, ама всичко, но не може да осмисли живота си.
ТЯ: – Като психолог на Биг Брадър 2 и двата сезона на Вип Брадър у нас, може ли да дадете оценка що за хора са тези, приели или решили да участват в подобно реалити шоу? Трябва ли да си “малко луд” и ако “да” – конструктивна или деструктивна е за тях тази “лудост”?
АВ: – Определено трябва да можеш да рискуваш. Нещо, което ни е избивано с години и сега трябва да култивираме наново… И за да не помислите, че отхвърлям всичко минало, ще ви цитирам Горки: “Безумство храбрых, вот мудрость жизни!”
ТЯ: – А какви позитиви и/или негативи би могло да донесе на зрителите – какво да се опитваме да видим, когато ги гледаме?
АВ: – Такава социална психология на тепсия и без цензура никое шоу в момента не предлага. Затова и се съгласих да работя с тях. А зрителите могат да извлекат полза дори и само от факта, че могат да се видят отстрани. Дисоциираното възприятие е един от най-трудните похвати в психологията. В това шоу той се дава без всякакво усилие. Най-важното е да не забравяш, че нищо човешко не ти е чуждо и тогава ще живееш много по-щастливо, защото ще си толерантен към живота.
