Нов справочник за това, как да бъдат “уловени”, лекувани и избягвани алергиите, предизвикани от храната, излезе в мартенския брой на сп. Annals of Allergy, Asthma & Immunology. Изданието е плод на 10 годишна работа на най-големите институти и организации, занимаващи се с този проблем в САЩ.
Най-честите хранителни алергии
Хранителната алергия се провокира, когато чувствителен към храните човек изяде, вдиша или има контакт с дори малки количества определена храна или добавка към храната. Алергиите могат да бъдат съвсем леки, но могат да бъдат и животозастрашаващи.
Хранителните алергии се срещат все по-често. През последните 10 години има нарастване на алергиите със сериозни последици.
При децата, най-често предизвикват алергии следните храни:
– краве мляко
– яйца
– фъстъци и фъстъчено масло
– соя
– пшеница
При възрастните, най-разпространени са хранителните алергии, предизвикани от:
– фъстъци и фъстъчено масло
– риба
– ракообразни (като скариди, морски раци, омари)
– мекотели (като различни видове миди и стриди)
– плодове
– зеленчуци
Храните, които в най-голяма степен са рискови за провокиране на тежки алергични реакции при децата – анафилаксия – са фъстъците, както и други бобови растения, риба, ракообразни морски животни, млякото и яйцата.
При възрастните с най-висок риск за анафилаксия са фъстъците, рибата и т.нар. морски дарове.
Симптомите се проявяват веднага след хранене. Те включват зачервяване на кожата, обрив, сърбеж, подуване на устните или клепачите, свиване на гърлото, затруднено дишане с хриптене, задавяне, кашляне, повръщане или диария.
Ако детето ви получи симптомите веднага след хранене, значи е време да бъде тествано за хранителна алергия.
Тестване на алергиите
Тестът е на най-спорния аспект от лечението на хранителните алергии. Само тест на кожата или кръвта не е достатъчно за установяване на алергена, твърди главният редактор на справочното издание – Джон Опънхаймър. “Сега имаме тези кожни и кръвни тестове, но без помощта на пациента, те могат да ни подведат. Така че, когато възникне алергичната реакция, опитайте се да си спомните всичко, което вие или детето ви сте яли през последните няколко часа и разкажете на лекаря си. Правенето на тестове на сляпо може да доведе до повече проблеми, отколкото ще разреши”, казва още Опънхаймър.
Проблемът се състои в това, че тестовете за хранителните алергии са много чувствителни. Това означава, че ако наистина имате хранителна алергия, много е вероятно тестът да я “хване”. Но тестовете същевременно не са много специфични. Това пък означава, че те често са позитивни, дори когато няма хранителна алергия.
Новият справочник помага на лекарите да използват тестовете за хранителни алергии по възможно най-добрия начин.
“Много рядко срещано е човек да е алергичен към повече от една или две храни. Така че ако тестът се използва, за да се потвърди или отхвърли вече подозирана храна, много по-вероятно е да даде точни резултати”, казва Опънхаймер.
Управляване на алергиите
След като една алергия е вече открита, тогава започва истинската работа. Специалистите казват, че хората с алергии трябва да се научат да ги управляват на база “ден за ден”.
“За съжаление, единственото лечение, което имаме, е отбягването на алергените”, казва Опънхаймер. “Но аз имам и няколко предложения, които помагат. Едното е да се носи гривна или колие, което подава сигнали. За ресторантите – аз съм голям фен на идеята да се носи специално картонче, на което пише към какво сте алергичен, което да дадете на сервитьора. Поискайте подпис от управителя, за да сте сигурен, че няма да получите нещо, за което сте предупредили, че не може да консумирате.”
“Надживяване” на алергиите
Новият справочник препоръчва повтаряне на тестовете, за да проверите дали хранителната алергия отшумява с времето.
Много деца с хранителни алергии развиват по-късно поносимост към тези храни. Това се случва най-често с алергиите към кравето мляко, яйцата, пшеничните и бобовите храни. Най-малко вероятно е да се отървете от алергията към фъстъците и фъстъченото масло и морските дарове.
Учените се надяват да разберат защо и как организмът развива с времето толерантност към храни, към които е бил алергичен и да се научат да предизвикват изкуствено такава толерантност.
“Това е нашият въпрос за един-милион долара, на който се надяваме да дадем верния отговор в недалечно бъдеще”, казва Опънхаймер.