ЦЕНИТЕЛ
Чудото на Благодатния Огън в Йерусалим

Чудото на Благодатния Огън в Йерусалим

Най-великото чудо на Църквата се случва само на Православния Великден

 


В град Йерусалим, над мястото на Гроба Господен, е издигнат малък параклис, а над него - величествен храм. Всяка година на Велика събота православните получават там Благодатния Огън. Той има небесен произход и в първите минути, след появата си, не пари и не изгаря ръцете и дрехите.
Благодатният Огън е най-великото от всичко чудеса на Православната Църква, а писмените исторически свидетелства за това датират от 4 век. То се случва всяка година, по същото време, по същия начин, на същото място. Няма друго чудо в историята на християнския свят, което да се проявява толкова редовно и в толкова продължителен период от време.
Церемонията по “получаването” на Благодатния Огън вероятно е най-старата, непроменена християнска служба в света. От 4-ти век насам до наши дни, източниците свидетелстват, че чудото се случва по един и същи начин, при спазване на една и съща литургическа последователност.

Историята
Благодатният Огън се появява в храма от две хилядолетия. Най-ранните свидетелства за слизането на Благодатния Огън в навечерието на Възкресение Христово намираме у Григорий Нисийски, Евсевий и Силвия Аквитанска (IV век). В тях има описания и на по-ранни слизания. По свидетелството на апостолите и светите отци, нетварната Светлина е осветила Божи Гроб скоро след Възкресението, и това е било видяно от апостол Петър: "Петър видя не само с телесните си очи, но и с високия си апостолски ум, че Гробът е изпълнен със светлина, макар да беше нощ" четем у Григорий Нисийски. "Петър застана пред Гроба и се ужаси, виждайки светлина в него", пише св. Йоан Дамаскин. Евсевий Памфил разказва в своята "Църковна история", че когато веднъж не стигнало маслото в кандилата, патриарх Наркис (IІІ в.) благословил да налеят в тях вода от Силоамския купел. Слезлият от небето огън запалил кандилата и те светели по време на цялата пасхална служба. Сред ранните свидетелства има такива на мюсюлмани и католици. Латинският монах Бернард (865 г.) пише в своя итинерарий (пътепис): "В Света Събота...
добави в:
още
Коя е св. равноапостолна мироносица Мария Магдалeна?
Коя е св. равноапостолна мироносица Мария Магдалeна?
Личността на св. Мария Магдалена неправилно се обърква с други жени, за които повествуват Евангелията. Света Мария Магдалина била родом от Мангала, на брега на Галилейското езеро. Тя не е Мария от Витания (градче на юг от Йерусалим) - сестрата на Марта и Лазар, която помазала главата на Иисус. Тя не е и опростената грешница, която...
Да бъдеш Божий странник
Да бъдеш Божий странник
В София всички са виждали дядо Добри. Стоеше пред Патриаршеската катедрала “Свети Александър Невски” няколко години и събираше пари за Елешнишкия манастир. Манастирът беше облагороден. После застана пред “Свети Седмочисленици” и когато валеше в полумрака на църквата седеше и четеше проповедта от седмичния бюлетин на храма. Когато за първи...
Туризъм за душата: Пътят на слънцето
Туризъм за душата: Пътят на слънцето
Пътят на слънцето минава по билото на живописната Централна Стара планина и предлага хармонично съчетание на културно-историческо наследство, съхранени традиции и бит и невероятни природни пейзажи. Трявна – средище на дърворезбата, иконописта и самобитната архитектура. В прохладата с ухание на бор духът празнува, дървото оживява, иконите...
„Къде отиваш, пътнико?” от Ивинела Самуилова
„Къде отиваш, пътнико?” от Ивинела Самуилова
В късната пролет на 2013 г. Ивинела Самуилова, авторката на бестселъра "Животът може да е чудо", поема по поклонническия път към Сантяго де Компостела в Испания. „Богословката с талантливо перо”, както я наричат, извървя пеша 320 км по маршрута, известен като "Камино" и стигна до Finis Terrae – мястото, смятано в древността за края на света....
четете още в рубриката ››
БЮЛЕТИН
 Да, искам да получавам бюлетина.
 
АНКЕТА
Какво е Бог за вас?
 Упование в земния ми живот и надежда за вечен живот
 Вярата ми, че всичко има смисъл – дори и да не го разбирам сега
 Нещо, което търся, но не мога още да открия
 Някой, когото да обвинявам за нещастния си живот
 Нечия измислица, за да се контролират низките страсти на хората