Ако сутрин без видими причини се зареждате с негативна енергия от своите деца, не бързайте да изпадате в отчаяние. Това е известен психологически проблем.
Конфликтът между поколенията е предизвикан най-вече от стремежа на детето към самостоятелност. То е достигнало тази възраст, когато смята себе си за готово да бъде независимо от вас.
Такава ситуация не бива да бъде плашеща – тя възниква не само при човека и има своето логично обяснение, заложено от самата природа. При много бозайници идва момент, когато на достигнали определена възраст младите се държат толкова предизвикателно, че биват прогонени от семейството и пребивават известно време в самота. Малко по-късно те отново са приемани в “обществото”.
Как да приемем и ние новото поведение на своите деца, за да не страдаме от него?
Преди всичко трябва да се опитаме да се убедим, че детето ни наистина е пораснало, т.е. може да се грижи за себе си и да носи отговорността за своите решения. Ако не успеем да постигнем това, психологическите сътресения и кризите няма да закъснеят. Първата крака за постигане на разбирателство е спазването основното правило – отношенията между родители и деца да бъдат зрели и да се базират на взаимното уважение.
След това трябва да пристъпим към разрешаването и на друг важен въпрос – регулирането на финансовите взаимоотношения. Т.нар. “целево финансиране” ще ви позволи да повлияете по някакъв начин и в известна степен на поведението на противоположната страна, но не забравяйте, че колкото и предизвикателно да се държи детето с вас, вие не трябва да го лишавате от пълноценното хранене, дрехи и обувки, ежедневни разходи, свързани с получаването на образование.
Положително влиянието върху детето оказва самостоятелното заработване на допълнителни средства. Тази дейност буквално отрезвява подрастващите от мисълта за “красив и лесен живот” и формира у тях реално отношение към парите.
“Оптимизирането” на нашите взаимоотношения трябва да е непрестанна задача. И както при отношенията между две зрели личности, правилата са да поставим пред събеседника си цел, да го заинтригуваме и да го предизвикаме да я превърне в негова собствена. Главно и често нарушавано правило е да няма никакво назидание в думите ни – практиката показва, че ако искаме да постигнем успех в разбирателството си с децата, на първо място трябва да бъдем много търпеливи.
