Между многото знайни светини на българската земя има едно свято място, което все още търси мястото си в новата история на България, но вече е намерило мястото си в сърцата на вярващите.
Просията през вековете с названието Кръстов, тази светиня носи спомените за стародавен манастир, разрушен по време на турското робство. От уста на уста, поколение след поколение е предавало, че тук, в дивната Родопа планина, люлката на легендарния митичен певец Орфей, на мястото на побития на изток кръст, мнозина вярващи са намерили утеха в своите скърби, лек за своите страдания, надежда, че доброто ще ги съпътствува през живота. Тук човек по-добре осмисля думите на Христа: „Всичко ще поискате в молитва с вяра,ще получите“ /Матея 21:21/
Братя и сестри,
Наистина, Кръстова Гора е свещено място, в което човек намира утеха в скръбта, надежда и упование в беди, радост след тъгата и мъдрост, за да изживее спокойно земните си дни. Кръстова гора за вярващите е Божествен подарък, а за колебаещите се във вярата — Космически дар. Все едно, тук не само родопския въздух е пречистен, тук в молитвен унес човек пречиства съвестта и сърцето си.
Тук на Кръстова гора, вярващият оценява по достойнство всичко, което е правела Българската православна Църква през историческите времена на възход и падение, будувайки да бъдат живи и плодоносни делата на вярата. И ако в определени времена вярата е била смущавана, то Бог е допуснал това, за да изпита силата на християнския дух. Тази несекваща вяра е довела днес и вас от различните краища на Родината, за да пиете от живата вода на благовестието Христово, за да вкусите от плодовете на надеждата и любовта и оплодени от мъдростта на Евангелието, да осмислите думите: „Тук, на този свят, човек е като морен пътник, отбил се да пренощува, тук на земята ние вярващите нямаме постоянния град, а бъдещия търсим“ /Посл. до Евреите 13:14/
Ако се взрем в пътеписите ще открием, че още византийските хронисти са наричали Родопа планина „Магна силва булгарика – Свещената българска гора“. Това определение приляга най-вече за Кръстова гора, извисила се на 1545м. над морето, сред едно развълнувано море от красиви планински хребети. Пречистени след светата литургия, вие дишате леко, омаяни и от планинските родопски върхове в далечината: Персенк и Перелик, Рожен и Преспа, Марагидик и Карлък. И ако искате към духовната наслада да присъедините и очарованието от българската природа, бихте посетили Чудните мостове и Пампорово, Хайдушки поляни и Смолянските езера, да прекосите Родопа запазила таланта и красотата на едно поколение творци вплетени в родопска къща и песен, в родопската шевица и тъкан, вързали в свещен съюз камък и дърво, радост и тъга, очарование и блясък, вяра и сила на духа.
Всеки поклоник излизайки от централния храм, прави едно поклонение на дванадесетте параклиса, посветени на 12-те христови апостоли. Изкачването към Кръста, символа на Кръстова гора, минава през тези параклиси и параклис, посветен на националния ни светец-защитник и покровител на българския род — Свети Рилски Чудотворец.
Често се задава въпросът: а Кръстът, от кога съществува?
Кога е бил побит тук неговият първи събрат времето пази мълчание. Но историята говори, че още през IV век след Христа, тук в Родопа сред бесите, проповядвал Христовото учение св. Никита Ремисиански. По течението на Чепеларска река и Лъкинска река са безчинствали необуздани ордите Джадит Али паша. Запазилите и до ден днешен напевния си говор и българско съзнание селяни от Мостово и Белица, Дряново и Джурково, свидетелствуват, че въпреки насилието, дълбоко в сърцето си те пазели образа на изстрадалата Родина. Само на километри от тук православните българи на село Борово идвали на Кръстова гора на празника на Свети дух и принасяли курбан за здраве, тук срещу отсрещни Черни рид, капище на Ени хан Бааба. В небето над Родопите невидимо сияел Христовият Кръст, два родопски върха, един срещу друг, но мирно съжителствуващи векове наред, за да напомнят, че земята ни е една за всички и, че християнската любов прощава всичко и забравя злините.
Минават година след година и когато се разболява сестрата на покойния Цар Борис III – Евдокия, тя намира пътеката към Кръстов, идва тук и получила лечебната сила от Кръстова гора, умивайки се с вода от аязмото, невидима ръка отнема болестта ѝ. В същото време оздравява в болница в София внучето на придворния на негово Величество адютант, придружаващ княгиня Евдокия до Кръстова гора. Благодарността на Царя към Бога, сторил тук чудото с неговата обична сестра намира израз в нареждането на височината на Кръстов да извиси снага метален кръст тежък 33 кг., колкото са годините на Христа — Спасителя, разпнат на Голгота, изкупвайки нашите грехове.
След пет десетилетия на забрани, през 1988г. разрешава се християните свободно да посещават Кръстова гора! И ето я Кръстова гора в процес на пълно оформяне като манастирски комплекс. Това възстановяване е показател каква сила е вярата на един народ, кръстосал през вековете дух с огнен меч, побеждавайки винаги, когато се уповава на Бога! Думите са бледи, за да изразят силната вяра довела тук на 22 септември 1995г., когато бива осветен новият храм, Негово Светейшество Българския патриарх Максим, придружен от пловдивския митрополит Арсений и други архиерей на Българската православна църква които извършват освещаването.
И днес, Вие сте свидетели, че тук се диша по-леко не само, че въздухът е кристално чист, защото тук бог е постоянно с нас, помага ни в надеждата за по-добри бъднини! Тук на Кръстова гора, пред Кръста и в Храма, вие се молите горещо, пречиствате се духовно, забравили суетата на ежедневието, смирени и тихи. И, уверявам Ви ако вашата молитва е чиста, излизайки от дълбочината на сърцата Ви, че чуете думите на Христа: „Елате при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще Ви успокоя“ и още: „Ето стоя пред вратата и хлопам, ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него, и ще вечерям с него и той с Мене“!
Човек посетил веднъж това свято място, не забравя неговото благотворно въздействие и се моли Богу, да му дарува сили и здраве, още веднъж да го навести, с близки и познати, с деца и внуци, със свои и чужди. Защото тук всички се чувствате братя по между си!
Бъдете благословени и носете винаги в сърцата си Бога и спомена за Кръстова гора. Повтаряйте по-често думите на псалмопевеца св. пророк и цар Давид: „Господ е моя светлина и мое спасение, от кого ще се боя?!“ /псалом 26:1/ И още: „БОЖЕ, ТИ СИ БОГ МОЙ, ТЕБЕ ТЪРСЯ ОТ РАННИ ЗОРИ; ЗА ТЕБЕ ЖАДУВА ДУШАТА МИ“.
Да пожелая на всички Ви добър път по обратния път — от храма до дома, който е по-лек, защото е отпаднал тежкия товар на греха и сте получили духовна храна за по-нататъшни житейски изпитания.
