Човек без религиозен мироглед е духовен, нравствен инвалид. И такъв човек – като инвалида е във властта на всички, с него могат да си правят каквото искат. И такава е цялата наша и цялата европейска и американска интелигенция. Тя не вярва в нищо но знае, че трябва да живее и живее от чужд труд. Издържат я също хора без религия. Затова трябва да се убива истинската разумна вяра – за да паразитира интелигенцията. С това убийство са заети духовенството и учените…
Само едно е нужно: да пазим в себе си своето божествено аз и да го разрастваме, за да го пренесем в другия живот пораснало от самоусъвършенстването.
Ако доброто има причина, то вече не е добро; ако има последица — някаква награда — пак не е добро. Значи: доброто е извън веригата от причини и следствия.
Ако някой се съмнява в неразделността на мъдростта и самоотречението, нека погледне как на другия край винаги се съчетават глупостта и егоизмът.
Важно е било и ще бъде винаги само онова, което е необходимо за благото не на един човек, а на всички хора.
Властта като насилие се поражда тогава, когато признаваме за по-висше нещо, което не е висше според изискванията на сърцето и разума.
Все чаках нещо да се случи през периода, когато съм на 63 години… Нищо не се случи. Сякаш не зная, че всичко, което може да дойде отвън, е нищо в сравнение с онова, което може да се случи вътре в човека.
Всеки иска да промени човечеството, но никой не се замисля как да промени себе си.
Всички мисли, които имат огромни последствия, са прости.
Всяка мисъл, изразена с думи, е сила, действието на която е безпределно.
Главното изискване за всяко изкуство е чувството за мярка.
Да се бориш срещу насилието с насилие значи да поставиш ново насилие на мястото на старото… Колкото страшно и трудно да е положението на човека, който живее християнски живот сред живот, почиващ на насилие, той няма друг изход освен борба и саможертва – саможертва докрай.
Една от най-вредните и най-опасни мисли е „Всички правят така“. Едно от най-опасните изречения е: „Всички правят така.“ Едно от най-обичаните и разпространени суеверия е това, че всеки човек има свои определени качества, че е добър, зъл, умен, глупав, енергичен, апатичен и т.н. Хората обаче не са точно такива. Ние можем да кажем за един човек, че той по-често бива добър, отколкото зъл, по-често умен, отколкото глупав, по-често енергичен, отколкото апатичен, и обратно, но няма да бъде справедливо, ако кажем за един, че е добър или умен, а за друг, че е зъл или глупав. А ние винаги тъй разделяме хората. И това не е право.
Хората са като реките: водата във всички е еднаква и навред е една и съща, но всяка река бива ту тясна, ту бърза, ту широка, ту тиха, ту чиста, ту студена, ту мътна, ту топла. Така и хората. Всеки човек носи в себе си наченки на всички човешки качества и понякога проявява едни, понякога други, а понякога съвсем не прилича на себе си, без да е изменил нещо от същността си. У някои хора тия промени биват особено резки. — из романа „Възкресение“, I част, 59 глава, откъдето тръгва определението, че „човекът на Толстой е като река“
Животът е голямо и сериозно нещо и всички ние през този кратък промеждутък от време, което ни е дадено, трябва да се стараем да намерим своето предназначение и колкото е възможно по-добре да го изпълним.
За да повярваш в доброто, трябва да започнеш да го правиш.
Има два начина на познание. Да се опознава външния свят с петте сетива е най-грубият, неизбежен начин. Но прониквайки в живота на друго същество – човек, звяр, растение, даже камък – го опознаваш отвътре, съединявайки, възстановявайки нарушеното между нас единство. Това е поетически дар. Това е любов.
Както златото се получава чрез промиване, така е и с хубавите и хубаво изразените мисли. Повече мислете и по-малко пишете, а от това, което пишете, повечко изхвърляйте.
Когато живееш за себе си, търсиш общуване с хора, които могат на теб да бъдат полезни – те са все богати, силни, задоволени. Затова именно, когато живееш за себе си и се огледаш изведнъж наоколо си да потърсиш на кого би могъл да бъдеш полезен, струва ти се, че на никого не си нужен. Но ако си разбрал, че животът е служене на другите, ще търсиш общуване с бедните, болните, незадоволените, и тогава не ще смогваш да служиш на всички, на които ще искаш да служиш.
Който вижда смисъла на живота в усъвършенстването, не може да вярва в смъртта – в това, че усъвършенстването се прекратява. Това което се стреми към съвършенството, само променя формата си.
