На Велики Петък Църквата отбелязва смъртта на Христос на Кръста. Това е кулминацията на преживяването на Страстите Христови, в които Христос пострада и умря за греховете ни. Отбелязването започва в четвъртък вечер с четенето на 12-те Евангелия и завършва с службата за Опело Христово в петък вечер.
Отбелязване на Велики Петък
На този ден почитаме страданията на Христос: подигравката, короната от тръни, бичуването, гвоздеите, жаждата, оцета и унижението, викът от изоставеност и всичко, което Спасителят претърпява на Кръста. Денят на Христовата смърт е ден на грях. Грехът, който омърси Божието творение от началото на времената и достигна своя ужасяващ апогей на Голготския хълм. Там грях и зло, унищожение и смърт вилнеят. Безбожници Го приковаха на Кръста, за да го унищожат. Но Неговата смърт даде неотменяема присъда на падналия свят, като разкри своята истинска и метафизична природа. В Христа, новия Адам, няма грях. И заради това няма и смърт. Той приема смърт, защото е знаел трагедията на живота ни. Той избра да изсипе Своя живот в смъртта, за да я унищожи и, за да унищожи владенията на злото. Неговата смърт е крайното и върховно откровение на Неговото послушание и любов. Заради нас, Той претърпя мъчителната болка на абсолютната самота и отчуждение – „А на деветия час Иисус извика с висок глас: Елои, Елои, лама савахтани? което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“ (Марк 15:34).
Тогава Той приема върховният ужас на смъртта с агонизиращ вик: „свърши се!“ (Йоан 19:30). Неговият вик е признак, че Той държи смъртта Си в ръцете Си и, че мисията Му на изкупление е завършена, изпълнена, приключена. Но колко странно е това. И докато нашата смърт е радикално незавършена, Неговата е тотално завършена. Денят на Христовата смърт се превърна в инстинския ни рожден ден. „С мистертията на Христовата смърт и Възкресение, смъртта придобива положителен оттенък. Дори и и да изглежда, че физическата смърт е окончателния край, то не е така, тя не е завършека на дълъг унищожителен процес. Тя, смъртта, става необходим край, но и сигурен признак за крайната Пасха, за нашия път от смърт към живот, а не от живот към смърт.
От самото си начало Църквата е отбелязвала всяка година трите решителни и важни дни – Велики Петък, Велика Събота и Пасха. Велики Петък и Велика Събота са дни, изпълнени с голяма тъга и строг пост още от времето на най-ранните християни. Велики Петък и Събота насочват вниманието ни към съденето, разпъването, смъртта и погребението на Христос. Оказваме се насред невероятната мистерия на крайното смирение на страдащия ни Господ. Затова тезо дни са дни на дълбок мрак, както и на бдително очакване. Създателят на живота е на работа, превръщайки смъртта в живот: „Елате, да видим нашия Живот лежащ в гроба, за да даде живот на тези, които лежат в гробовете.“ (Стихира на Велика Събота). Литургийно, невероятното и дълбоко събитие на смъртта и погребението по плът на Бог, се отбелязва от една особена тишина, т.е. от липсата на евхаристийна служба. Велики Петък и Велика Събота са единствените два дни в годината, когато не се извършва евхаристийна служба. Все пак преди 12 век се е извършвала Св. Литургия на Преждеосвещените Дарове на Велики Петък. С богатите уроци от Писанието, прекрасна химнография и жива литургичност, Божествените служби на Велики Петък изваждат на фокус страстите Христови и тяхното вселенско значение. Химните на службите в този ден ни помагат да вникнем в начина, по който Църквата разбира и празнува невероятната мистерия на Христовата страст и смърт.
Превод: Божин Дончев
Източник: dobrotoliubie.blogspot.com
