Ако мозъците ни бяха компютри, щяхме просто да прибавяме по някой чип, за да подобряваме паметта си. Но човешкият мозък е по-сложно устроен от най-модерната машина, затова подобряването на човешката памет изисква малко повече усилия.
Също като мускулната сила, вашата способност да запомняте се повишава, когато тренирате паметта си и я подхранвате с добър хранителен режим и други здравословни навици. Има много стъпки, които можете да предприемете, за да подобрите паметта си и да повишите капацитета й. Но първо ще ви бъде от полза да разберете как всъщност запомняме.
Какво е паметта?
Най-просто казано, паметта е умствената дейност, свързана с възстановяването на информация, която сте научили или преживели. Това лесно определение всъщност обгръща много различни части от мозъка и ни служи по коренно различни начини.
Паметта може да е краткосрочна и дългосрочна.
В краткосрочната памет разумът ви съхранява информация за няколко секунди или няколко минути: времето, което ви е необходимо, за да наберете телефонен номер, който току-що сте погледнали или да сравните цените на няколко продукта в магазина. Тази памет е крехка и така и трябва да бъде – мозъкът скоро ще “препълни диска си”, ако запазваше всеки телефонен номер, всяко ястие, което си поръчвате в ресторанта, и всяка реклама, която гледате по телевизията. Мозъкът е програмиран да запазва по средно 7 единици информация в краткосрочната памет, затова можете да запомните телефонен номер за няколко минути, но трябва да гледате номера на кредитната си карта пред очите си, когато искате да си поръчате нещо онлайн.
Дългосрочната памет включва информацията, за която полагате усилие (съзнателно или несъзнателно) да запазите, защото има личен смисъл за вас (например информация за семейството и приятелите ви), нуждаете се от нея (като способности в работата или материал, който учите за тест) или ви е направила емоционално впечатление (филм, който ви е впечатлил, деня, в който е починал чичо ви, първия път, когато сте хванали риба). Част от информацията, която складирате в дългосрочната си памет изисква съзнателно усилие, за да бъде възстановена: епизодични спомени, които са лични спомени за преживявания, които сте имали в конкретно време, и семантични спомени (фактически данни, които не са свързани с конкретно време и място), които могат да съдържат всичко от наименованията на планетите до цвета на косата на детето ви. Друг вид дългосрочна памет е процедурната памет, която включва уменията и рутинните действия, които извършвате толкова често, че вече не изискват съзнателно припомняне.
Как да подобрим паметта си
Имате ли чувството, че паметта ви е слаба? Може би просто имате няколко не много ефективни навици по отношение на приемането и преработването на информация. Освен ако няма заболяване, разстройство или нараняване, можете да подобрите способността си да учите и възстановявате информация.
Упражнения за памет
Паметта, както и мускулната сила, се губи, ако не се използва. Колкото повече тренирате мозъка си, толкова по-добре ще преработвате и запомняте информация.
Непознатите неща и сензорната стимулация са в основата на паметовите упражнения. Ако прекъснете установената си рутина по предизвикателен начин, използвате мозъчни пътеки, които не сте използвали досега. Това може да включва нещо толкова лесно като миенето на зъбите с не-доминиращата ръка, което активира слабо използвани връзки в недоминантната част от мозъка ви. Или опитайте подобно упражнение, което ви заставя да използвате способностите си по необичайни начини като например да се къпете и да се обличате със затворени очи. Запишете се на курс на тема, за която не знаете много, научете нова стратегическа игра или сгответе няколко ястия по рецепти от непозната за вас кухня. Това е най-ефективният начин да поддържате синапсите възбудени.
Основни препоръки за подобряване на паметта
В допълнение към тренирането на мозъка ви има някои основни неща, които можете да направите, за да подобрите способността си да задържате и възстановявате спомени:
1.Внимавайте. Не можете да запомните нещо, ако никога не сте го научили и не можете да научите нещо – тоест да го зашифрирате в мозъка си – ако не внимавате достатъчно. Отнема около осем секунди умишлено фокусиране, за да задържите парче информация през хипоталамуса и в подходящия паметов център. Затова не правете много неща наведнъж, когато трябва да се концентрирате! Ако се разсейвате лесно, опитайте да получавате информацията на тихо място, където няма да бъдете прекъсвани.
2.Приспособете придобиването на информация към стила си на учене. Повечето хора се учат визуално – учат най-добре като четат или гледат това, което трябва да научат. Но някои хора учат по-добре чрез слушане. За тях може да е от полза да записват информацията, от която се нуждаят, и да я слушат, докато я запомнят.
3.Включете възможно най-много сетива. Дори и да се учите най-лесно визуално, четете високо на глас това, което искате да запомните. Ако можете да го рецитирате ритмично – още по-добре. Опитайте да свържете информацията с цветове, миризми, вкусове и повърхности. Физическото действие на презаписване на информацията може да ви помогне да я запечатате в съзнанието си.
4.Отнасяйте информацията към това, което вече знаете. Свързвайте новата информация с тази, която вече сте запомнили, независимо дали това е нов материал, който надграждате върху предишните знания, или е нещо толкова лесно като адреса на някой, който живее на улица, на която вече познавате някой друг.
5.Организирайте информацията. Записвайте нещата в бележници и тетрадки и върху календари, водете си бележки за по-сложния материал и по-късно реорганизирайте бележките в категории. Използвайте и думи, и картини при научаването на информация.
6.Разбирайте и бъдете способни да интерпретирате сложен материал. За по-сложен материал е важно да се фокусирате върху това да разберете основните идеи вместо да запомняте конкретни детайли. Бъдете в състояние да обясните материала на някой друг със свои собствени думи.
7.Повтаряйте многократно информацията и я “пренаучавайте”. Преразглеждайте това, което сте научили в същия ден, в който сте го научили, и след това отново от време на време. Това, което изследователите наричат “интервално повторение” е по-ефективно от “зубренето”. Ако сте способни да “пренаучавате” информацията така, че възстановяването й да се превърне в нещо обичайно, още по-добре.
8.Бъдете мотивирани и поддържайте положителна нагласа. Кажете си, че искате да учите това, което трябва да запомните, и че можете да го научите и запомните. Ако си казвате, че имате слаба памет, това в действителност възпрепятства способността на мозъка ви да запомня, докато положителната обратна връзка, която можете да си давате, създава очакване за успех.
