Дъщерята често възприема майка си като фигура с много силно присъствие в своя живот и може да се окаже трудно за нея да може да я види като нормален човек, който има своите слабости, мотиви и амбиции. Изграждането на здравословна зряла връзка изисква и майката, и дъщерята да се разбират и приемат взаимно като отделни личности със своите недостатъци и несъвършенства.
Има определени качества, които могат да помогнат на майките и дъщерите да се справят с бариерите помежду си. Ако една майка проявява емпатия, откликва и уважава границите на дъщеря си, е напълно възможно да бъде изградена близка връзка между двете. Децата са много гъвкави в мисленето си и могат да приемат несъвършенствата, когато майките проявяват посочените по-горе качества. Родителите също могат да приемат недостатъците, ако децата демонстрират емпатия.
Емпатията е основата на зрелите връзки; тя допринася за връзката като провокира близост. Емпатията се дефинира като съзнаване на въздействието на поведението върху другите хора и чувство за отговорност за него. Емпатията се асоциира и със симпатия, топлина и състрадание. Тези качества могат да смекчат предизвикателствата, пред които майките и дъщерите неизбежно се изправят.
Като цяло изолирането, индивидуализирането и свързването остават характерните теми за майките и дъщерите. Проблемите, възникващи между майките и дъщерите, обикновено са свързани с лошата комуникация, даването на определени права, вглъбеността в собствената правота, не доброто познаване, липса на признателност, липса на емоционална подкрепа, дистанцираност, контрол, осъждане, липса на граници, преструвки и идеализация на детството. Тези видове поведение са началото на последствия, които не могат да бъдат прикрити. Конфликтът е неизбежен и може да е вреден по отношение на изграждането на зряла връзка, освен ако не бъде решен по взаимно уважителен и подходящ начин.
Чрез подкрепяща зрелост вместо чрез опити да спаси дъщеря си, когато всъщност тя няма нужда от спасяване, майката може да разреши повечето си конфликти с детето си. Ако майките продължат да правят неща за дъщерите си, които всъщност те сами трябва да правят, и не успеят да ги научат на отговорност за собственото им поведение, разрешаването на проблемите чрез сътрудничество не се получава. Опитите за налагане на невъзможни стандарти, създадени от обществото, което очаква майките да са перфектни, също не работят.
Тук сме заменили концепцията за идеализираната перфектна майка с нещо по-реалистично. Наричаме го Перфектно Неперфектна Майка. Това позволява на дъщерите да се отнасят с майките си като с човешки същества. Перфектно Неперфектната Майка посреща почти всички нужди на дъщеря си, когато тя е бебе, а докато расте, бавно започва да възпрепятства някои от тези нужди, за да даде възможност на детето да се справи с неуспеха.
Перфектно Неперфектната Майка показва на дъщеря си, че иска дъщеря й да бъде морална и отговорна, да има силата да прави свои собствени избори и да оценява своите собствени способности и таланти. Перфектно Неперфектната Майка не гледа на усилията и неудовлетвореността на дъщеря си като на доказателство, че не е добра майка. Вместо това тя вижда тези начини на поведение като уместна индивидуализация. Тя разбира, че дъщеря й може да прави много различни избори в живота си от тези, които е правила досега, и не интерпретира това като отхвърляне или като провал на нейните майчински способности.
Перфектно Неперфектната Майка уважава границите и демонстрира емпатия към дъщеря си, давайки възможност за близка връзка. Дъщерята иска да планира собствения си път в живота и много от съвременните майки правят усилие да помогнат вместо да възпрепятстват тези планове. И двете искат да останат близки. Най-идеалната връзка включва това майките и дъщерите да се грижат една за друга, докато отстояват и поддържат своите индивидуалности и почтителна взаимна зависимост. Под почтителна взаимна зависимост се има предвид, че и майката, и дъщерята са силно включени в живота на другата, но все пак уважават и ценят независимостта й. Целта е и двете да получат връзката, която е за тях източник на сила и радост.
Как да бъдете Перфектната Неперфектна Майка:
– Първо опознайте себе си и си простете това, че сте несъвършени;
– Подкрепяйте повече сътрудничеството и взаимността и по-малко йерархията;
– Упражнявайте се да слушате активно без да съдите;
– Позволете на дъщеря си да взема сама решенията си и да се научи да живее с последствията от тях;
– Опитайте се да не гледате на трудностите или неуспехите на дъщеря си като на доказателство, че не сте достатъчно добра майка;
– Покажете на дъщеря си, че искате и очаквате тя да бъде отговорен човек, който има силата да прави собствени избори и да цени своите способности и таланти;
– Отстъпете и се опитайте да поддържате позитивна осезаема дистанция;
– Казвайте истината.