„Преди човек да започне да изучава Дзен, планините са си планини, а реките- реки. След първото съзиране на истината, планините вече не са планини и реките вече не са реки. След просветлението планините отново са планини и реките- реки.“ (Дзен поговорка)
Дзен Будизмът е школа, възникнала от течение на махаяна будизма, в която централно място заема разбирането за пустотата като същинска природа на реалността, а интуитивната мъдрост е единственото непосредствено знание, което може да доведе човек до прозрение за истината или сатори (Просветление).
Дзен е практика, включваща система от различни методи за стимулиране на съзнанието към внезапното прозрение. Тя помага на човека да осъзнае своята истинска същност и да приложи постигнатото разбиране в ежедневния си живот. Основното в тази практика са присъствието в сегашния момент и достигане до прозрение чрез лично преживяване.
Това учение винаги е предизвиквало огромен интерес у мен, тъй като в основата на Дзен учението стои уникална философия за себепознание и духовно развитие.
Японската форма „дзен“, както и китайската „чан“, произлиза от санскритската дума „дхяна“ и означава- „съсредоточение“, „медитация“ и именно съсредоточаването в това, което правим и медитативното отношение е залегнало в основата на философията.
Дзен будистите приемат подсъзнанието като извор на дълбока мъдрост. Съзнанието ни е обременено с предварителни представи, очаквания, нагласи и това ни пречи да се достигнем до мъдростта на Вътрешното си Аз. Затова цялостната им работа им е насочена към освобождаване от всички привързаности и предварителни нагласи, преодоляване на дуалното мислене, преодоляване ограниченията на его-ума и достигане до интуитивната мъдрост.
Дзен обикновено се свързва с нещо мистично, загадъчно, но всъщност това учение се занимава с най-обикновените и прости неща. Просветлението (сатори) може да се достигне в обикновените моменти от ежедневието – когато се храним, готвим или извършваме някаква работа. Всеки момент е важен и същевременно нищо не е чак толкова важно.
Истината е навсякъде и може да се открие навсякъде, във всеки момент. Можем да я открием както в себе си, така и във всичко около нас – във всекидневния ни труд, в природата, в хората около нас.
В Дзен се обръща специално внимание на медитативното отношение в ежедневието, когато напълно се потапяме в действията си. Дзен философията ни учи да присъстваме в настоящия момент и да оставяме нещата да се случват, да поддържаме усещането си в този момент, без да го анализираме и да мислим целенасочено за него. Най-благоприятният момент е тук и сега.
В Дзен се смята, че нещата са такива, каквито са и ако ги приемем, ние ще можем да реагираме на събитията такива, каквито са и ще бъдем по-приспособими.
Сред основните идеи е идеята за единството на всичко. Не бива да се делим на „аз“ и „другите“, защото всичко във Вселената е взаимосвързано и всяка мъничка промяна в нас, води до промяна във всичко около нас.
Един от най-дълбоките символи в Дзен-будизма е този затворен кръг, символизиращ пустотата, която е в основата на всичко. Изразява състоянието на духа, освободил се от заблуди, означава докосване до Абсолютната Пустота и отразява безкрайната Вселена.
Пустотата не е липса на каквото и да е, а състояние, в което се съдържа всичко в непроявен вид. В нея се съдържат всички възможности, от нея се ражда всичко.
За да осъзнаем същинската си природа, трябва да преодолеем илюзорността на материалния свят и да се идентифицираме с единственото истинно съществуващо — Пустотата.
Дзен възниква Китай през VI век като е бил наричан там – чан. Създаването на дзен традиционно се приписва на Бодхидхарма- индийски принц, станал монах, а по-късно първият патриарх на китайската школа Чан.
Според повечето изследователи дзен възниква при взаимодействието на махаяна будизма и Даоизма, макар че някои търсят корените му в практиките на йога.
Зараждайки се в Китай, впоследствие Дзен се разпространява на юг към Виетнам – ( там е бил наричан тиен) на изток към Корея- (сон) и в Япония- дзен.
Основна предпоставка за налагането на дзен (в неговата класическата форма) в Китай е Даоизмът, разпространен от древния учител Лао Дзъ.
Първоначално се развиват две основни направления — Северната школа на постепенното просветление и Южната школа на внезапното просветление, като Южната бързо става доминираща. Дзен достига златния си век през VII — XII век и около 1190 година прониква в Япония, където школите Сото и Риндзай съществуват и днес.
Основните стълбове на дзен са коаните и дзадзен, както и физическата работа.
Коанът
Коанът е основната отличителна характеристика на Дзен и несъмнението това е аспектът, който най-много заитригува западния човек. Но също така коанът често е погрешно разбиран. Ние – хората от запада го приемаме като загадка, която обмисляме, анализираме и се стремим да достигнем до остроумен или оригинален отговор.
Коанът обаче не е гатанка или главоблъсканица, нито парадокс, целящ да ни провокира.
Той всъщност е основна част от една усъвършенствана през вековете система, чиято цел е да постави прегради през разума, да се представят нещата така, че ученикът да не може да ги оприличи с нищо познато, да не може да ги свърже с нищо научено до сега. Така в човек се заражда съмнение във всичко. Това го кара да отвори съзнанието си и доверявайки се на интуицията, да допусне нови възможности, които от гледна точка на логиката са немислими.
Коанът е кратък разказ за учител по Дзен, диалог между учител и монаси, или въпрос, поставен от учител, които често звучат напълно безсмислено и парадоксално.
Не бива обаче да се захващаме за думите. Те се използват не за изразяване на някаква идея, а като инструмент. Те са като пръстът, който сочи истината.
Класически коан е „Какъв звук издава сама пляскаща ръка?“ Тук човек се опитва да разреши коана чрез дуалното мислене, според което всяко нещо има начало и край, или го има или го няма и т. н. Медитирайки върху този коан обаче, той осъзнава, че има и друга истина отвъд двойките противоположности.
Монасите дълго медитират върху коана, без да се опитват да го анализират или да достигнат до решение по пътя на логиката. Понякога отговорът идва като внезапно събуждане. Интуитивното познание (санскр. праджня) се приема и като единствен адекватен източник за разбирането на коана.
Коаните се поставяли според нивото и индивидуалните особености на ученика.
Интересното е, че верният отговор на просветления разум може да бъде изказан със същите думи, с които и неправилният отговор на неукия.
Разбира се, ние можем да се опитваме да анализиране коаните, да търсим скрития смисъл зад думите или някаква скрита символика, да тълкуваме видяните от нас метафори. Но това вече не е Дзен. Целта на Дзен е да се достигне до проникновение, до лично преживяване на нещата.
Дза Дзен
Дзадзен означава седене с кръстосани нозе в пълен покой и дълбоко съзерцание. Тази практика се заражда в Индия и се разпространява из целия Изток.
Целта на дзадзен е, първо – да се успокои така нареченото „маймунско съзнание“, при което мислите ни скачат насам натам като неукротима маймунка — а по-късно, след дългогодишна практика, да се постигне състояние на чиста, освободена от мисли пробуденост и осъзнаване на същинската ни природа. За разлика от останалите форми на медитация, дзадзен не е средство за постигане на някаква крайна цел.
„Състоянието дзадзен, само по себе си е Просветление“ — е казал Доген.
В Дзен дзадзен се използва като средство за решаване на загадките коан. Практикуването на дзадзен спрямо коаните има второстепенно значение. Но все пак медитацията е необходимо съпътстващо обстоятелство в усвояването на Дзен, защото дори когато един коан бъде разбран, дълбоката му духовна същност няма да стигне до съзнанието на ученика ако не е овладял в съвършенство дзадзен.
Д. Т. Судзуки казва:
„Коан и дзадзен са двата неотделими атрибута на Дзен — първият му дава зрение, вторият — опора.“
Ежедневието
Характерно за Дзен е, че обикновеното ежедневие не се дели от духовното развитие. Всъщност дзен будистите дори смятат че във физическата работа и извършането на ежедневните ни задачи има много по-голяма вероятност да стигнем до Просветление, отколкото ако се отдадем изцяло на медитации и непрекъснато се стремим към сатори.
За да се стигне до прозрение, не трябва да се стремим към него, а просто да се потопим в действията си.
Затова често, когато нетърпеливи монаси питали за Просветлението, проявявали прекомерно усърдие или се опитвали да насилват нещата с непрекъсната медитация, учителите им казвали нещо подобно като в тази история:
„Монах – Аз току що идвам в манастира, моля, дайте ми някакви наставления.
Учителят – Изяде ли си ориза? Монах – Да.
Учителят – Тогава отиди да си измиеш купата.“
Целта им била да насочат съзнанието на ученика към настоящия момент и да му внушат, че всеки момент е важен.
И не само да ценим всеки момент, но и да сме изцяло в него, а не – да мием чиния примерно, а мисълта ни да е на друго място.
Дори ако монахът мисли за Просветлението докато мие чинията, това само ще го отдалечи от него. Защото за осъзнаването не се мисли и не се търси някъде в бъдещето, то е тук и сега и може да го видим именно в това, което правим в този момент. Осъзнаването ще дойде внезапно точно, когато сме готови.
Монасите изпълнявали много физическа работа и тя е била едно от средствата за осъзнаване.
Известни са и така наречените чайни церемонии, където обикновеното пиене на чай се превръщало в ритуал, водещ до дълбоко осъзнаване и наслада от ежедневието.
Изкуството
В много от изкуствата – рисуване, икебана, калиграфия и т. н. последователите внасят духа на Дзен и това прави творбите прави изключително впечатляващи.
Духът на Дзен в изкуствата се изразява в това да обръщаш внимание на всички детайли, да ги усещаш и да се довериш на вътрешното си усещане- да се слееш с това, което правиш. Творецът не знае какво точно ще направи, то просто се случва. Той се води от вътрешното усещане, без да се влияе от предварителни представи, оценки, нагласи. Действа така, както го чувства без да мисли и анализира. Така изважда най-доброто от себе си.
Творецът е изцяло отдаден на действието и не мисли за резултата. Не използва специална техника, а в практиката сам достига до своя начин, изразяващ същността му.
Всъщност медитативното отношение може да бъде внесено във всички сфери от живота ни.
То присъства също така и в бойните изкуства.
Майсторът навлиза в медитативен транс и неговата его-идентичност изчезва. Той вече не е личност, а боен механизъм. Това състояние му позволява да реагира моментално. Заучената реакция не е правилната реакция. Освен това съзнанието, освободено от его – себеусещането не интерпретира нещата и действа без да губи време като обмисля действието.
САТОРИ (Просветлението)
Просветлението (сатори) — е главната цел на Дзен. То е проглеждане за собствената природа, осъзнаване на Божествената ни същност.
Сатори може да се определи като интуитивно прозрение и пълна противоположност на разбирането по пътя на разума и логиката.
То е разкриване на съвсем нова гледна точка, разкриване на нов свят, невидян досега заради ограничението на дуалистичното ни съзнание.
Сатори е изживяване, което с никакви обяснения или примери не може да бъде предадено на друг човек. Колкото и да се опитват да ни го обяснят, то никога не би могло да бъде разбрано ако не се изживее лично. На него не може да му се даде определение, не може да си създадем представа за него. Първо защото то е твърде лично изживяване и всеки го изживява по уникален начин, второ- защото думите не могат да предадат усещането. Превърнато в понятие, то губи същността си.
Затова единственото, което може да се направи, е да се посочи или да се подскаже Пътя. Постигането на сатори трябва да го направим сами, никой не може го направи вместо нас.
Когато съзнанието на човека е узряло за сатори, той може да го намери във всяко нещо. Една дума, един звук, една най-обикновена случка са условие или възможност, които ще отворят човешкото съзнание за сатори.
Сатори не е нещо недостижимо, мистично и далечно. Както казва Джошу –
„Дзен е всекидневната ви мисъл“.
Хората често си мислят, че Дзен цели да постигне самовнушение. Това изобщо не е вярно. Сатори не се свежда до създаване на някакво състояние, което човек се стреми да постигне. То не е препрограмиране на съзнанието, а е лично осъзнаване на една друга истина и постигане на нова гледна точка за нещата.
Без постигане на сатори никой не може да прозре истината на Дзен.
След като пречките на ума бъдат премахнати, човек започва да осъзнава илюзорността на света и егото, вече разбира, че нещата не са такива, каквито изглеждат – планините не са просто планини, реките не са просто реки.
Но след пълното осъзнаване, човек стига до разбирането, че въпреки че светът не съществува, той все пак съществува, че неща съществуват и не съществуват едновременно.
Интересна история е следната:
„Ямаока Тесю, като млад ученик, посещавал един след друг различни учители. Веднъж той се намерил при Докуон. Искайки да покаже своите знания, той казал:
– Разумът, Буда, чувственото битие – всички те всъщност не съществуват. Истинската природа на нещата се явява пустотата. Не съществуват нито въплъщения, нито заблуждения, нито мъдрост, нито посредственост. Нищо не можеш да дадеш и нищо не можеш да получиш.
Докуон, който спокойно пушел, нищо не казал.
Внезапно обаче, силно ударил Ямаока по главата. Юношата много се разгневил.
– Ако нищо не съществува – запитал Докуон – то от къде тогава се взе този гняв?“
Просветлението не означава да отречем ежедневния живот, да зарежем всичко земно и да живеем някъде в облаците, заявявайки че сме над всичко.
Просветленият човек трябва да пренесе мъдростта в ежедневието си, защото все пак духовното развитие включва и начините, по които се справяме с живота си.
В това отношение има една много показателна дзен поговорка:
„Преди просветлението сечи дърва, носи вода; след просветлението сечи дърва, носи вода.”
Дзен определено е въпрос на личен опит. Колкото и да чете, учи и размишлява, човек няма да го осъзнае, докато сам не го преживее.
Материали: Росица Вакъвчиева
Източник: sebepoznanie.com
