Древната малоазийска област Пафлагония е известна с преданията за чудеса, свързани със свети великомъченик Георги Победоносец. Можем да си припомним историята за пленения от български войници** пафлагониец, принуден да слугува в дома на богат българин. Един ден, докато носил съд с вода към втория етаж на къщата, младежът изневиделица бил грабнат от св. Георги на кон и бил отнесен в родния си град в Пафлагония, където родителите му отслужвали панихида, тъй като мислили сина си за загинал.
Това е онзи малък човек с кана вода в ръка, седнал отзад на коня, който може да се забележи изобразен на някои от иконите на св. Георги.
Една друга история за чудо също от земите на Пафлагония разкрива как една молитва към светеца, проковирана от детско желание, води след себе си изненадващо големи последствия по Божия промисъл. В един град в малоазийската област имало църква, посветена на св. Георги, която обаче била изоставена и порутена, а местните жители били твърде бедни, за да могат да я въздигнат от руините и да възвърнат предишната й слава. Около мястото на изоставената църква се събирали много деца, които прекарвали времето си в безгрижни игри. Измежду децата имало едно момче, което било доста срамежливо, другите все го надвивали в игрите и го подигравали за това, а това много го огорчавало. Един ден с насълзени очи, в порутения храм, то се обърнало към св. Георги с по детски наивна молитва: „Моля те, свeти Георги, помогни ми и аз да победя поне веднъж в някоя игра и ще ти донеса в църквата чудна питка, каквато само мама може да направи”. И ето че детето започнало да печели една след друга детските игри. Сияещо от радост, то бързо изтичало при майка си и я помолило да направи вкусна питка в дар на св. Георги, за да спази обещанието, което дало в молитвата си. Впечатлена и трогната от молбите на детето, но и с голяма почит към светеца, майката приготвила вкусна питка, а синът й изтичал до храма, за да я остави пред олтара още топла. Минавайки оттам, няколко търговци влезли в църквата да се поклонят и изкушени от ухаещата питка, си казали, че така или иначе на св. Георги не са му нужни земни блага, затова ще изядат питката и ще оставят на нейно място тамян в чест на светеца.
На тръгване обаче, достигайки до която и да било от вратите на храма, пред тях тя се превръщала в стена. Мъжете се уплашили, започнали да се молят на Бога и, освен тамяна, сложили по една сребърна пара при олтара. Въпреки това обаче пътят им навън все още не се освобождавал. Тогава поставили и по една златна пара, но резултатът бил същият. Накрая всеки от тях оставил в храма по една пълна кесия с жълтици. Едва тогава успели да излязат от старата църква и да продължат по пътя си. С оставените от търговците пари, местните жители възстановили изоставения храм, а когато разбрали за станалото чудо, на помощ им се притекли и вярващи от цялата околност. Църквата възвърнала предишния си блясък, а мястото се прочуло с още чудеса, за да се покаже силата и славата на свети Георги с Божията помощ и за да напомня вечно, че чистотата на детската душа е основа за святост и ключ към Царството небесно.
Източник: pravoslavie.bg
