Вече настъпи петата великопостна неделя. Православната църква ни припомня подвига на една изключителна жена, на която е посветен днешният празничен ден – св. Мария Египетска. Тя е върховното олицетворение на покаянието. Историята свидетелства, че радикалната, основна промяна на човека е възможна само с помощта на Божията благодат. Подобна метаморфоза изживява и св. Мария Египетска. Тя живее през V-VI в. в големия египетски град Александрия. По занаят е проститутка. Води развратен, празен, безпътен живот, от ден за ден, без да се грижи за съпруг, семейство, деца, морал. Тя блудства не от вроден анархизъм или желание да трупа „бели пари за черни дни”, а както сама признава, прави го от неугасима похот. Един ден тази нимфоманка случайно попада на кораб, който откарва поклонници за Йерусалим. Щом те влизат в църквата на Божи гроб, тя ги последва, но невидима сила я спира и я изтласква навън. Няколко пъти жената се опитва да влезе, но но успява. Изведнъж я озарява мисълта, че причина за това е нейният досегашен празен, безцелен, мръсен живот. Тогава тя пада на колене и моли Бога за прошка. Чува глас, който я призовава да се оттегли в пустинята. Напарфюмираната, гримирана, наконтена кокетка, която познава само удоволствията, се вслушва в Божия призив и става отшелница. Тя живее 47 години далеч от хората, храни се с корени и плодове, дружи с дивите зверове. В края на живота й случайно я среща един свещеник Зосима, на когото разказва биографията си и който я причастява, преди да предаде Богу дух. Необикновена съдба! От жена, която задоволява долните инстинкти на мъжете, св. Мария Египетска става жена, която задоволява най-високите изисквания на Бога за святост. От проститутка, която хората смятат за по-долна от животните, тя се уподобява на ангел в плът, който надмогва своите привички, страсти и грехове, за да постигне съвършенство.
Животът познава и други случаи, при които блудници променят живота си или поне укротяват нагоните си, защото по-лошо от блудството може да бъде единствено самоубийството. Това обикновено става, когато търговките на плът остареят и погрознеят. Те станат по неволя „целомъдрени” и със спестените пари и опит откриват сами публични домове, а в добрия случай хотел или ресторант.
Може би най-известната проститутка в историята е византийката Теодора, за която се жени селянинът от Илирик Юстиниан, станал по-късно един от най-великите владетели в историята. В църквата „Св. Виталий” в Равена и сега могат да се видят запазени по чудо мозайки от VІ век. От едната страна е Юстиниан с ореол, макар и жив, обграден от велможи, а от другата е Теодора в кръга на придворните дами. Според придворния историк Прокопий Юстиниан е аскет, а Теодора обича лукса. Той управлява империя от Испания до Персия и пише богословски трактати, а тя крещи на хиподрума и се кипри пред огледалото. Той е православен, а тя е еретичка. Макар че са съпрузи, двамата мълчаливо се състезават кой от тях първи да изпрати мисионери, които да покръстят Куш (сега Судан). Теодора успява да изпревари мъжа си и Куш се обръща към монофизитската вяра, според която Христос имал само една природа – божествена, а не човешка.
Този исторически пример е много показателен. Както тялото е тясно свързано с душата, така и плътското блудство е неотделимо от душевното падение. Затова старозаветните пророци често сравняват идолопоклонството на своите сънародници с блудство, измяна на Бога и сношение с чужди и то измислени богове. Блудството предполага двама души, при което единият съблазнява другия, събужда неговите инстинкти и го обладава. По този начин единият увлича другия в своя грях и го кара също да съгреши. Св. апостол Павел, който цял живот се бори със своето „жило в плътта” (2 Кор. 12:7), препоръчва на християните: „Избягвайте блудството; всеки грях, що прави човек, е извън тялото, а блудникът против собственото си тяло греши” (1 Кор. 6:18). Щом тялото ни е храм на Светия Дух, щом то е осветено с благодатта на тайнствата, щом благодарение на тялото според св. Григорий Палама ние стоим по-високо от ангелите, не трябва да извършваме предателство спрямо Бога и да се отдаваме на хора, които търсят само своето егоистично удоволствие и дори ни заразяват с отвратителни болести. Затова апостолът ни призовава: „Вие сте скъпо купени; не ставайте роби на човеци” (1 Кор. 7:23). Неслучайно след блудство човек изпитва за момент чувство на срам, на вина, на падение, защото усеща подсъзнателно, че е престъпил границата и е нарушил вложения в нас Божи закон.
Днес борбата срещу блудството е изключително трудна. За разлика от миналото ние живеем в общество на разврата и безбожието. Романите, киното, телевизията, интернет денонощно ни натрапват стил на поведение, който е чужд и враждебен на чистотата и вярата. Но с Божията помощ ние можем и трябва да победим както външните съблазни, така и вътрешните нагласи. Във визията си на небесния Йерусалим – рая, св. Йоан Богослов съзира радостното множество на спасените, които берат благоуханни плодове от дървото на живота и влизат в града с песен и благодарност. И той продължава с болка: „А отвън са псетата, магьосниците, блудниците, убийците, идолослужителите и всеки, който обича и върши лъжа…” (Откр. 22:15). Тук блудството е приравнено с най-страшните престъпления, внушавани от „бащата на лъжата” – дявола.
Нашата майка – Църквата, предлага брака като най-сигурно лекарство против блудството. Разбира се, има и друг път, не по-малко и не повече спасителен – това е доживотното девство, но то не е дадено на всички. То е особена харизма за малцина избраници. Срещал съм хора, които са родени да бъдат монаси, а се женят и цял живот измъчват себе си и околните. Срещал съм хора, които са родени да бъдат женени, а се замонашват и се терзаят за погрешното си решение. Ако човек не е в състояние да направи правилна самопреценка и да реши кой път да поеме – на девството или семейството, трябва да потърси съвет от вещ духовник, каквито все още има в България. И най-важното – щом поеме веднъж по избрания от него път, не трябва да се обръща назад (Лука 9:62). Трудно може да се спаси както оженил се бивш монах, така и замонашил се бивш семеен. Но има и по-трагични случаи, когато монах блудства и съблазнява мнозина или когато женен се въздържа и довежда съпругата си до истерия и отчаяние. Руският класик Максим Горки разказва в „Моите университети”, че изгубил вярата си, след като станал неволен свидетел на разврата на някакъв уважаван руски архимандрит.
Автор: архим. проф. Павел Стефанов
