Етеричните масла, които се съдържат в различните части на растенията (главно в цветовете, листата, плодовете и корените), са ароматни и летливи. Отдавна е известно, че:
• всички природни етерични масла имат бактерицидно и противовъзпалително действие;
• те притежават различни козметични и дерматологични свойства;
• част от тях активизират имунната система;
• повече от половината от известните етерични масла имат известно обезболяващо действие;
• половината от тях влияят благотворно на дихателните, храносмилателните органи и на кръвообращението;
От друга страна е известно, че липсата на тези масла води до:
• нарушение на биологичното равновесие на клетъчно ниво;
• развитие на недостиг от ароматни вещества, които са необходими на организма за синтеза на отделни биологично активни съставки;
• информационен глад на обонятелния апарат и водните структури в тялото.
С помощта на етеричните масла организмът се противопоставя по-успешно на различните инфекции: белодробни, чернодробни, стомашни, маточни, кожни и т.н.
Затова и привържениците на ароматерапията вярват, че тя дава такива резултати, каквито не могат да се постигнат с никакви други съвременни средства, пише zdrave.bg.
Доказано е например, че сместа от етерични масла на бор, чубрица, мента, лавандула унищожава вредните микроорганизми (в това число стафилококите). При това въздействието върху различните патогенни микроби става приблизително в еднаква степен.
При туберкулоза на белите дробове лечението с етерични масла способства за понижаване на температурата и намаляване на кашлицата, за възвръщане на силите, теглото и апетита, за нормализирането на състава на кръвта и за изчезването на възбудителите на заболяването.
Най-силните антисептици са етеричните масла на лимона, лавандулата, бора, бялата ела и евкалипта.
И маслата и природните антибиотици, които се съдържат например в жълтия кантарион (иманин) и безсмъртничето (аренанин), действат само върху микробите, но не и върху по-висшите организми.
Антисептичната способност на етеричните масла не се намалява с времето, а организмът не привиква към ароматичните лечебни средства, т.е. всеки път степента на тяхното въздействие се запазва.
Дълго време антибиотиците се смятаха от модерната медицина почти за панацея и се изписваха при най-малките признаци на инфекция. Днес вече се знае, че тяхната продължителна употреба намалява механизмите на защита, способства за развитието на лекарствена алергия и гъбични инфекции. В резултат на жизнената дейност на нисшите организми се появяват микроорганизми, устойчиви към антибиотиците. Така човек е принуден да премине към употребата на по-силни антибиотици или такива от по-ново поколение.
За разлика от случая с антибиотиците, при дългия си контакт с етеричните масла микробите практически не изработват устойчивост към тях. Тези масла създават за микробите такава среда, в която те не могат да се развиват и загиват без да могат да се приспособят към новите условия.
Особен интерес в последните години представлява използването на етерични масла за лечението на заболявания на белите дробове. Практиката показва, че маслата на бора, лавандулата, конския босилек и някои други, които притежават седативни, аптисептични и противовъзпалителни свойства, ефективно се използват в комплексното лечение на хронични бронхити и пневмонии. Те способстват за увеличаването на дихателния обем, максималната вентилация на белите дробове и за коефициента на използване на кислорода.
При грипна епидемия и съпътстващи общи респираторни вирусни заболявания (ОРВИ) едновременно циркулират няколко вида и типа възбудители. Честото изменение в структурата на вируса на грипа например е причина за сравнително ниската ефективност на ваксините и другите лекарствени средства.
В същото време бактерицидното действие на етеричните масла на евкалипта и босилека се определя като съпоставимо с действието на някои от широко разпространените антибиотици, но без техните странични ефекти и недостатъци.
Широкият спектър на действие на ароматните съставки на етерните масла е едно от главните достойнства на ароматерапията. Тя повишава общите и местни имунологични механизми на защита, като в същото време унищожаването на конкретните възбудители не е нейна главна задача – съставът на флората и нейното размножаване се намира под контрола на организма и зависи от неговото общо състояние.
С други думи биологичният смисъл на лечението с ароматерапия се състои в това организмът сам да се справи с болестта, като мобилизира защитните си сили. При аромапрофилактиката се стимулира производството на интерферон, който потиска размножаването на вирусите и засилва имунния отговор на организма.
За профилактика на грипа и ОРВИ се препоръчват етерични масла на лимон, лавандула, ела, кедър, евкалипт, босилек, мента, розмарин, пелин. Изследвания показват, че ароматерапията с етерични масла намалява с 50-80% количеството на ОРВИ и значително намалява продължителността на заболяването и възможните усложнения. Заболеваемостта при децата благодарение на проведени курсове по ароматерапия е до 2-3 пъти по-ниска.
Благодарение на свойствата си, ароматерапията е особено важна през зимата и пролетта, тъй като през тези сезони в атмосферата се наблюдава силен недостиг на ароматни вещества от растителен произход. Това води до нарушения в окислително-възстановителните процеси, намаляване на защитните сили на организма и като следствие – до повишаване на заболеваемостта и влошаване на работоспособността.
Маслата на лавандулата и евкалипта способстват за извеждането на канцерогенните вещества от организма. Те активизират производството на кръв, оказват антиоксидантно действие, засилват защитните механизми.
Етеричните масла встъпват в ролята и на имуномодулатори, като помагат при лечението на хронични заболявания.
Аромапрофилактиката разширява адаптивните способности на организма и е един от начините за укрепване на общото здраве и повишаване на устойчивостта на организма към въздействието на неблагоприятните външни фактори.
В адаптивните реакции е особено важен и психологическият фактор. Екстремните условия, освен въздействие върху тъканите и системите, могат да предизвикат и отрицателна психическа реакция. Затова и в случаи на емоционален стрес се препоръчва използването на етерични масла.
Маслата на пелина, лимана и розмарина, едновременно с повишаването на точността на работа, увеличават и скоростта на изпълняването й.
Вдишването на растителни ароматни вещества оказва на организма значително физиологично въздействие: променя дишането и пулса, кръвното и вътречерепното налягане, влияе на зрението и психичното и емоционалното състояние на човека.
Някои етерични масла оказват и благоприятно въздействие на мъжката потентност.
Маслата от лавандула и конски босилек отблъскват насекомите и неутрализират отровата на насекомите. Те буквално пречистват въздуха в средата на обитаване.
При струпването на повече хора в едно помещение се изгубва чистотата на въздуха, а климатиците допринасят за появата на главоболие, отпадналост, бърза умора и намаляване на работоспособността. Основна причина за това е именно рязкото намаляване на бактерицидната енергия на въздуха, намаляването на съдържанието на отрицателни и постепенното натрупване на положителни йони в него.
Ароматерапията способства за увеличаването на съдържанието на леките отрицателни и за неутрализирането на тежките положителни йони, в резултат на което се увеличава бактерицидната енергия на въздуха и се постига природно равновесие между тежките и леките йони и оптимално съдържание на озона.
