Проблеми като ревността и липсата на общуване могат да определят дали една връзка ще е сполучлива. Но какво се случва, когато двойките се изправят пред нещо хубаво, което се е случило на единия?
Според проведени в последно време изследвания, начина, по който реагираме на късмета на партньора си е сериозен показател за удовлетвореността от връзката и за това дали партньорите ще се разделят – най-малкото в краткосрочен план.
Шели Гейбъл, доцент по психология при университета на Калифорния в Лос Анжелис изследва именно как двойките споделят всекидневно положителните събития, тъй като тя смята, че повечето проучвания върху взаимоотношенията са фокусирани върху това как двойките преодоляват конфликти и травми. «За щастие, положителните събития се случват по-често, отколкото негативните», казва тя. «А една удовлетворяваща и стабилна връзка е нещо повече от липсата на конфликти, несигурност и ревност.»
В своето проучване Гейбъл анализира как мъжете и жените реагират на положителните събития в съвместния им живот, като например повишение в службата.
Партньорът може да бъде въодушевен: «Това е страхотно и заслужено, защото ти свърши толкова много работа през последните месеци». Но той или тя може да реагира доста сдържано: (“Хм, браво”), да покаже незаинтересованост (“Колко ли е свършил мача вчера?”), да омаловажи случилото се (“Не е кой знае какво повишение”) или дори съвсем да ви обезкуражи (“Тази позиция не е за теб”).
Единствената правилна реакция, според проучването на Гейбъл, която е свързана с удовлетворението, интимността, доверието и обвързаността между двама, е отговор №1 – въодушевеният, активен отговор. Радостта на партньора увеличава ефекта от щастливото събитие, като подсилва спомена за това, което се е случило. Това е валидно и за двата пола, типът на връзката е без значение – семейство или друг тип партньорство, както и самото събитие – малко или голямо.
Гейбъл казва, че пасивното поведение на партньора вероятно “не е края на света” и разсъждава, че повечето от нас са склонни (и способни) да извинят партньора си в подобни ситуации. “Проблемно е, ако това е “хроничен” начин на реакция”, казва още психоложката. “Ако партньорът не реагира активно и конструктивно, този, който се опитва да сподели приятната за него случка, веднага изпитва спад в положителните емоции – като цяло той се чувства по-малко разбран, по-малко оценен и усеща по-малко грижовно отношение към себе си.” А от това страда интимността между двамата, в най-широк смисъл на думата.