Голяма част от това, което научаваме за човешкото поведение е неизказано – то се предава чрез невербални знаци. Ако можете да разбирате и използвате тази мощна, но по-неуловима форма на общуване, това ще ви помогне да се справяте в деликатни ситуации и да подобрите взаимоотношенията си с хората.
Невербалната комуникация включва много различни “канали”, които пренасят смисъл отвъд това, което е изречено. Тук влизат жестовете, движенията на тялото, изражението на лицето, тона и височината на гласа. Голяма част от информацията, която получаваме от другите идва чрез очите им. Това обяснява защо често ни е трудно да схванем правилно смисъла на казаното по телефона или чрез писмо.
Тъй като невербалната комуникация – или езикът на тялото, както често я наричаме – е естествена част от средствата ни за общуване, да се научим правилно да я разчитаме може да помогне значително за по-доброто разбиране, което имаме за другите. Същевременно, това е изкуство, към което трябва да се подхожда предпазливо, поради риска от неправилно интерпретиране, което може да доведе до сериозни последици.
Как да разберете, когато някой блъфира?
Когато хората са искрени, езикът на тялото им обикновено е в унисон с думите. Ако ви кажат: “Виж, там е!”, ще подсилят съобщението с движение към фокуса на внимание, например с движение на брадичката в съответната посока. Или, ако ви кажат: “Не съм доволен от това”, тялото и лицето им също ще се “отпуснат”.
Когато хората блъфират, техните жестове обикновено не съвпадат с думите им. Ако някой ви каже:”Почти приключих с тази задача”, а вие забележите нервност в посланието от тялото – промяна в положението на краката или почукване с пръсти – това вероятно означава, че не е вярно. Необяснимото избягване на контакта с очи или премигване, също може да издаде несъответствието между думите и тялото.
Специалистите по комуникация наричат това “изтичане”.
Как да разберете, когато някой не казва истината?
Има много жестове, които издават лъжата. Повечето са свързани с прикриване на устата с ръка. Други включват докосване на носа или прекарване на пръст по вътрешната страна на яката. Избягването на погледа е друг знак, особено ако “нормалният” зрителен контакт до преди малко изведнъж превключи на “мятане” на къси (кратки) погледи или отклоняване на очите. Или, ако скоростта на мигане се повиши забележително, това може да не е причинено от попаднала в окото прашинка.
