Красива лятна нощ, звезди, езеро, огън, песни, бутилка, която минава от уста на уста… Да спрем дотук – сигурно лицето ви вече изразява онази картина и представа, с които свързвате подобни преживявания. А знаете ли, че вашето отношение към подобна форми на почивка разкрива ужасно много за истинския ви характер? Ето какво:
Вие не понасяте палаткови преживявания?
Хора, на които не им харесва лагеруването често имат проблем да участват в организирани дейности от какъвто и да било характер. По-късно в живота именно много от тези хора има вероятност да станат престъпници или социопати. Най-почтените сред този вид често стават журналисти. Ако са изключително интелигентни и творчески натури, може да станат писатели, учени или хора на изкуството. Най-честата характеристика за тези хора е манталитета им на аутсайдери. Някои от тях толкова много са ненавиждали лагерите като деца, че са принуждавали родителите си да ги прибират в къщи преждевременно. Този вид палаткомразци не бива да бъдат смесвани с горните палаткомразци. Не е чак толкова претенциозно да не можеш да изтърпиш летен къмпинг, но хората – тип: “елате да ме вземете” не са просто аутсайдери – те често са невротици и вечно бедстващи в живота.
Някои хора просто харесват къмпингите
Тези хора израстват нормални. Какво друго да кажем – нормалното не е толкова вълнуващо за анализи.
Някои хора наистина харесват къмпингите
За тези хора зенитът на човешкото съществуване е детството, а всичко, което е след него – подробности. Жените – защото този тип обикновено са жени – най-често свършват в оскърбителна връзка с някой грубиян, който рано или късно ги напуска и от време на време им праща пари за детето, ако въобще го прави. Ако човекът, който наистина харесва къмпингите е мъж, то той е малко вероятно въобще някога да създаде интимна връзка, просто защото никога не узрява за това.
Последната категория са хората, които наистина, ама наистина много обичат къмпингите. Те са къмпинго-поклонници. Сигурно очаквате да ви кажем, че те израстват като хора, абсолютно неспособни да функционират в извън-лагерна обстановка и свършват като бездомници, спящи по улиците в мукавени кутии. Всъщност – точно обратното е истина. Къмпинго-поклонниците порастват, за да станат президенти на големи компании, главни секретари на министерства, кметове или областни управители, депутати и т.н. Техните университети ги канят за членове на ректорските си съвети или поне да четат лекции. В родните им градове кръщават училища на тяхно име (или поне улица)…и т.н. и т.н. форми на обществен престиж…”Ама как, защо така?” – питате вие.
Ние не знаем защо – знаем само, че отношението към къмпингите определя характера на човек – дори и ако въобще не е “къмпингувал” в живота си.
