Всяко дете притежава неповторим характер: едни са смели и разкрепостени, а други плахи и срамежливи. И това, че децата са различни е много хубаво. Само че в живота плахите деца по-трудно постигат целите си, по-трудно се адаптират към нова ситуация или нов колектив, по-трудно си отстояват мнението…
Срамежливото дете се вижда веднага. Всички играят в пясъка, а то стои отстрани. Много му се иска да се приближи до своите връстници, но се страхува от тях – да не го обидят, изгонят и т.н.
В училище срамежливото дете също се откроява: то се притеснява, затваря се в себе си. Ако детето не се пребори със срамежливостта си до 5-6 година, тя ще премине в хронична форма. Плахото дете формира определен стил на поведение и положение в обществото, дори още в предучилищна възраст. Ако детето осъзнава своята срамежливост тя още повече ще го сковава, а неувереността и занижената самооценка няма да му позволят да преодолее самостоятелно този свой комплекс. В този случай е необходимо помощта от страна на родителите.
Съвсем малките деца, които не ходят на детска градина, не страдат от стеснителността като такава – те имат само нейните предпоставки: безпокойство, емоционална неустойчивост, ревливост, промени в настроението и апетита във връзка с промени в обичайния начин на живот (нощуване у баба, през лятото преместване на вилата, пребиваване в лагер ). Тези деца често се страхуват от непознатите хора и преживяват, когато попаднат в необичайна ситуация. Много от тях са силно привързани към майките си.
Съществуват няколко причини за детското стеснителност.
1.Стеснителността е пряко свързана с неувереността на детето в себе си и като следствие със страха, че може да се покаже смешно, нелепо, с опасението , че може да получи негативна оценка от заобикалящите го хора: връстници, учители, непознати хора. Важно е да знаете кои ситуации предизвикват у вашето дете особено напрежение, когато то силно се притеснява. Тази информация можете да получите като наблюдавате поведението на детето или поговорите с него за това.
2.Срамежливостта често зависи от типа нервна система, която както е известно, ние получаваме от момента на раждането си. Всеки родител трябва да знае как неговото дете се изразява в психогенните ситуации. Най-често срамежливостта е присъща на меланхолиците, които са слаби, неподвижни, мечтателни личности.
3.Някои родители отчаяно се стараят да ограничат детето си от контакти. Изолирането от обществото не позволява на детето да развие умението си за живот сред хората, то не знае как да живее с тях, как да се сприятелява. Много често стеснителността на детето се обяснява с неговия характер, с неговите навици и с начина на живот на родителите. Затворената, мрачна и малко общителна майка, която се отличава с повишена тревожност и мнителност, може реално да развали бъдещето на детето. Тази майка се страхува от всичко: улицата, инфекциите, лошото влияние, побоищата. Тя като че ли завива своето дете с памук и то расте абсолютно аморфно и безпомощно. Постоянното вътрешно напрежение у майката, подклаждано от негативните отношения с нейния съпруг или родителите, или просто от лошия бит се изразява с промени в настроението и непоследователност. Тревожната, нервно-емоционална атмосфера в дома е вредна за малките деца, тъй като тя може да доведе не само до стеснителност, но и до невроза.
4.Семействата, в които към децата се отнасят с повишена строгост и взискателност и не признават съществуването на компромисите, също способстват за формирането на срамежливостта. Детето, растящо в атмосфера на забрани, заповеди и което не знае какво е похвала и ласка, може да израсне срамежливо и дори страхливо.
Детето не трябва да се критикува за неговата срамежливост. То трябва да се учи да общува, да умее да играе с другите деца и да се чувства добре с чуждите хора. За развитието на навиците за общуване са подходящ детските площадки, паркът, всички места, където децата се събират със своите родители. Именно тук детето трябва да се превърне от пасивен наблюдател в активен участник.
Постепенно, под ръководството на възрастния, у детето се развива умението да разбира другите, да съгласува с тях своите действия, да ги подчинява на общите цели. Ако майката е винаги до детето, ако тя го подбужда към активни действия и винаги му помага в трудностите, а при всеки успех го хвали, детето ще стане по-общително, по-уверено в себе си, то ще придобие навиците за съвместна дейност.
Добрата майка ще придружи детето до пясъчника, ще организира там играта, ще покани у дома неговите приятели. Стеснителното дете не трябва да се срамува, да се оставя само и да се хвърля в непозната ситуация като в море с ледена вода.
Не трябва да се забравя, че децата са много жестоки: те бързо забелязват чуждите недостатъци и се присмиват на чуждите слабости. Дори детето да е дошло в компанията с хубава играчка, те ще му я вземат, но няма да го приемат в играта.
В никакъв случай детето не трябва да се критикува за неговата стеснителност. Родителите трябва да търсят по-често поводи за похвали и поощрения. Не е необходимо да се обсъжда пред чужди хора поведението на детето – родителите трябва да разтоварят с него насаме. Детето трябва да чува само хубави неща за себе си.
Неувереността в себе си има непосредствено отношение към адекватността на самооценката. Ако детето не вярва в собствените си сили, постоянно страда, че нещо няма да се получи, ако е недоволно от себе си, своя външен вид, своите постижения, това е сигнал, че на него трябва да му се помогне да повярва в себе си. На такова дете не трябва да се оказва натиск. То трябва да търси в себе си положителните страни, за да усети собствената си значимост. За малките деца голяма роля играе оценката на околните хора за резултатите от неговата дейност, успехи или просто личностни качества: красота, хубав глас, грациозност, математически способности, остроумие. Всяко дете притежава черти, които трябва да бъдат оценени и отбелязани. В процеса на порастването именно осъзнаването на собствените постижения и успехи е най-важния фактор, който оказва влияние на увереността.
Стеснителността може да се преодолее с помощта на тренировка, с формирането на такива ситуации, където детето може да пробва своите сили. Трябва да се спазва принципа “от простото към сложното” – т. е. в началото да се поставят задачи, с които детето може да се справи. Например, когато сте в магазина, помолете го да купи нещо само, когато имате гости – потърсете помощта му да сервира нещо на масата, когато се разхождате в парка – помогнете му да се запознае с други деца. Нека детето да почувства, че то може само да прави много неща и че в това няма нищо страшно. То трябва да натрупа позитивен опит от поведението си в различни ситуации.
Основното лекарство за стеснителността са топлината, ласките и вниманието от страна на родителите. Ако имате авторитарен стил на възпитание, променете го, станете по-демократични! Отнасяйте се към детето си с уважение, обсъждайте с него семейните работи като с възрастен. Но в същото време не забравяйте, че то е още дете и се нуждае от вашата любов и съпричастност.
