Тестът за измерване на коефициента на интелигентност (IQ) е разработен от Ханс Айзенк през 40-те години на ХХ век. През 50-те, IQ-теста придобил голяма популярност, а авторът му станал знаменитост. Всички започнали да си “мерят” интелекта – и в офисите, и в приятелски кръгове. Изрази от рода на “IQ-то му е ниско” се превърнали в евфемизми на определението за “глупак”. Това, между впрочем, е твърде далече от истината. Интелектът се определя като съвкупност от познавателните способности на човека, които свидетелстват за нивото му на мислене и способността да решава сложни задачи. Поради това задачите от тестовете за интелигентност показват какъв тип мислене е най-развит у определен човек – образно, логическо, вербално и т.н., а също така оценяват паметта, нивото на развитие и вниманието.
Първи мит: Крайната цифра, която получавате след провеждането на теста, се явява показател за вашия ум и способности.
В действителност: Тестът на Айзенк съдържа няколко раздела (така наречените под-тестове) – за абстрактното, вербалното, образното мислене и т.н. Резултатите от под-тестовете се сумират и в края се дава усреднена величина. Това, разбира се, трудно може да се нарече обективна оценка на вашите специфични заложби и способности.
Втори мит: Колкото е по-високо IQ-то, толкова е по-умен човек.
В действителност: Има една шега, че високите резултати от теста за интелигентност свидетелстват не за интелекта на човека, а за способността му да направи добре теста. Балът на IQ-то е показател за способността на човек да научи нещо ново, той е степента, в която можете да наблюдавате и разбирате. Но това няма отношение нито към практическия ум, нито към творческите способности.
Трети мит: Човек с висок коефициент на интелигентност има повече шансове за успех в живота.
В действителност: В предисловието на едно от популярните издания на IQ-теста, Айзенк е написал, че за постигане на успех в живота не е достатъчен само високия резултат, а задължително трябва да се прилага постоянство и висока мотивация. Човек, който има висок коефициент, но слаба мотивация и амбиция, рискува да прекара целия си живот на дивана, в очакване да настъпи “неговия час”. Натрупването на познания сами по себе си, без поставянето и преследването на цели, не води до успех, докато силната мотивация и упоритост, дори без наличието на ярък интелект, увеличава шансовете за постигане на успех в живота.
Четвърти мит: Ако IQ-то на човек е над 170, то той е гений.
В действителност: В професионалните тестове най-високия бал е 144. Резултати, които превишават това число, не са детайлни и са поставени в групи “от 150 до 160” или “от 160 до 170” и т.н. Най-точни резултати може да получите от тестовете на Айзенк.
Пети мит: Може да си направите тест в Интернет и да разберете собственото си IQ.
В действителност: Всички тестове, публикувани в Интернет, са опростени варианти на въпросника на Айзенк. Ако такъв тест ви даде резултат “171” с “поздравления, вашата гениалност е неоспорима”, задължително трябва да бъде добавено “на фона на третокласниците”. Професионалните тестове за интелигентност се преразглеждат веднъж на няколко години от психолози и се коригират, заради ефекта на Флин (постепенното увеличаване на средния показател на IQ година след година).
Шести мит: Коефициентът на интелигентност е постоянна величина.
В действителност: На първо място е необходимо да се прави разлика между реалния интелект и показателите на IQ-теста. Реалните способности могат да варират в зависимост от настроението, самочувствието, самооценката. Що се отнася до задачите в теста, трябва винаги да се помни, че ситуацията, в която се намира тестваният, е изкуствена. Освен това е възможно не всички въпроси да бъдат добре разбрани, ако са преведени лошо и зле формулирани. Възможно е и някой да се тренира в решаването на теста, така че да покаже резултат, който няма нищо общо с реалния.
През последните 50 години средния IQ на хората се е повишил с 12 точки. Тази промяна между поколенията в интелектуалното развитие е наречена “ефект на Флин” на името на откривателя й Джеймс Флин, който разработил математически модел, описващ различни фактори, които влияят на умственото развитие и показал връзката между тях. Флин стигнал до извода, че нивото на интелекта зависи в по-голяма степен не от гените, а от окръжаващата среда. Това заключение се потвърждава и от някои експериментално-получени данни.
