Eдна история разказва за човек, който минавал през някакъв град и се озовал в гробището му. Зачел се в надгробните плочи и нещо му направило силно впечатление: на една пишело, че там почива някой, живял 3 години, на друга – някой, живял 2 години, на трета – някой, живял 4 години… все твърде кратко, ако сравним със статистиките на съвременното общество за растящата средна продължителност на живота. Човекът се разридал с глас, защото бил покъртен до дъното на душата си от трагедията на този град, загубил толкова много деца… Един друг човек минавал наблизо, чул риданията и отишъл да види какво става. Видял той героя на тази история и го запитал какво се е случило, та плаче така горчиво. Другият му отговорил, че му станало много мъчно да види толкова много детски гробове. Тогава новодошлият се усмихнал и му казал да се успокои, че това не са гробовете на деца, а предимно на хора на преклонна възраст. Риданията на плачещия секнали и той с недоумение попитал защо тогава е написано на гробовете, че тези хора са живели толкова кратко. Тогава другият му обяснил, че жителите на неговия град си водят дневници, в които записват моментите, в които са се чувствали истински щастливи и колко е продължило усещането им за това, че живеят пълноценно. Когато някой човек от града умирал, близките вземали дневника му и сумирали тези моменти. Така те получавали времето, през което човекът е живял – наистина…! Това за тях била реалната статистика за живота.
Кажете честно: не си ли помислихте незабавно каква цифра би отразявала истинската стойност на вашия живот? Година, две, три месеца, 8 часа, 15 минути? Не ви ли се доплака от мисълта, че “някъде по трасето” може би сте престанали да мислите за себе си, да творите живота си такъв, какъвто би ви направил щастливи и сте се оставила на външни обстоятелства и фактори да ви подмятат, да ви манипулират, да ви подвеждат, че може да намерите ВАШЕТО щастие в ЧУЖДИ модели?
Настина ли смятате, че изборите, които друг е правил за вас, могат да осмислят живота ви? Колко пъти сте искали да последвате зова на сърцето си и да направите нещо, което ще направи щастливи ВАС, а някой е спрял полета ви с убийствената фраза: “Ти за кой/коя се мислиш?” С тази или по-различна формулировка, всеки от нас е предавал себе си, това, което е искал да бъде, да прави или да има, на някого или на нещо извън самия себе си, като е смятал, че то е по-важно. Постепенно и неусетно сме заглушили нашите истински желания, гласът на сърцето и сме се превърнали в човек, когото изобщо не познаваме; облекли сме се в разни, малко-значещи етикети – етикети, които не казват абсолютно нищо съществено за нашата истинска същност, за мечтите, за най-дълбоките ни желания, за това, което ни прави щастливи и придава на живота ни стойност – времето истински живот, което ще запишем във вечната книга на Вселената.
А всеки от нас МОЖЕ да ръководи живота си, да го твори такъв, че всеки един момент да бъде пълноценен, да бъде истински момент-живот, в който СМЕ, ИМАМЕ и ПРАВИМ това, което НАС ни прави щастливи, тук и сега.
Просто е нужно да направим избор ЗА живота си такъв, какъвто го искаме, а не против него. И е нужно да го направим веднага, защото животът е невъзвратим, а отлагането – най-големия капан.
