Родопи… Това не е най-високата, нито най-голямата, но е единствената планина – вероятно и в света – наричана “планината с душа”. Тази е планината, родила тракийския легендарен певец Орфей. Това е планината, в която се намира Кръстова гора – място, заредено с много духовна енергия, към което и днес се стичат хиляди хора, за да изцелят душата и тялото си. И най-важното: Родопи е планината, чиято красота спира дъха и ви кара да се чудите може ли толкова хубост да бъде събрана на едно място – борови гори, минерални извори, дъхави ливади.
История и култура
Родопите са една от люлките на европейската цивилизация. Първите следи от човешко присъствие са от късната фаза на старокаменната епоха 20 -15 000 пр.н.е. През енеолита населението на Родопите е търсило убежище в пещерите в района. Останки са намерени в Ягодинската пещера, Харамийската пещера в Триградското ждрело и др.
През второто хилядолетие преди новата ера, в Родопите се полага началото на цивилизацията на траките. Открити са множество крепости, селища, некрополи и светилища.
Потънало в тайнствени легенди и предания, някъде из Родопските върхове се таи неоткрито светилище на гръцкия бог Дионисий. Родопите са и родното място на основния герой от тракийската митология – митичния родопски певец Орфей, прочут не само с музикалното с творчество омайвало зверове и хора, но с невероятните си лечителски умения.
Изследователите доказват, че Орфей е историческа личност, живяла XIII в.пр.н.е. Бил е роден и отгледан в родопското светилище на Дионис, за което някои изследователи твърдят, че е под врьх Перелик, край с. Гела.
След залеза на тракийската цивилизация, римляните наложили своето владичество по тези земи. Многобройните въстания на борбеното население, карало римските завоеватели да се чувстват “като върху застинал вулкан”.
Многобройни са археологическите паметници от епохата на римското владичество в Родопите.
Все още на много места в района могат да се видят останките от римски пътища свързали градовете по Егейско море с Горнотракийската низина – край с. Гела, хижа Персенк, Чаирските езера и др.
През VII век тук се установяват славянските племена, а по-късно предимно в Западни Родопи, се заселват и прабългарите на племенния вожд Кубер. Постепенно тракийското население приема славянския език, а славяните и прабългарите наследяват тяхната високо развита култура.
Християнството се утвърждава в Средните Родопи 3 века преди покръстването на България (865г.). Първите мисионери изографисали икона с лика на Орфей, за да покръстят непокорните “звероподобни беси”, населявали земите на Средни Родопи. Езичниците дълго не отстъпвали светилищата си. Едва през 514г. непокорното племе “беси” приело християнската религия.
Средновековието се характеризира с продължителни феодални междуособици. Останки от крепости от II-рото Българско царство могат да се видят край с. Широка лъка. Крепостта “Градището”, край с. Гела, е от времето на деспот Слав. Крепостта “Турлата”, съградена в началото на Х век., се намира на едноименния връх Турлата (1822 м.), в чието подножие е с.Стикъл. На 3 км. югоизточно от с.Стойките и 1 км югозападно от Превала, се издига невисокя връх “Врача”, на който също има останки от стара българска крепост.
Турското нашествие 1345г. поставя началото на най-мрачното време от историята на Родопите. Разрушени ни са много храмове и паметници на културата, опожарени са селища и манастири, посегнато е на живота и вярата на родопчани.
В Родопите са най-жестоките помохамеданчвания на населението. Поробителят с нечувана жестокост е налагал не само господството си по тези места, но и религията си.
В тези изключително тежки условия, българското население в Родопите е запазило своята народност. Голяма част от населението е успяло да запази и християнската си религия.
Турското насилие е родило и народните защитници по тези места – хайдутите. Няма българин да не е чул за прочутия Капитан Петко войвода – защитавал, както българите, така и турските сиромаси от несправедливостите.
Родопите, попаднали според Берлинския договор в пределите на Османската империя, продължават своята борба за освобождение от Турско робство, дори и след официалното освобождение на България 1878г. След Балканската война 1912г., Родопите окончателно получават своята независимост, като част от Българската държава. Пътувайки из Родопите ще видите на много места паметници на героите както от Балканската, така и от Втората световна война.
Политиката на индустриализация на страната след идване на комунистите на власт 1944 обезлюдява много от населените места в Родопите.
Многобройните са махалите и селцата останали само с по-няколко жители. Но все пак, останали далеч от амбициозните проекти на социализма, Родопи са успели да запазят своята уникална самобитност, фолклор и традиции.
Природни феномени
Чудните мостове: Уникалният скален феномен, известен още с името Ел Кюприя, е разположен по течението на р. Айдарско дере и се намира на билото на рида Чернатица. Образуването му вероятно е станало при земетресение, причинило срутване на някогашна пещера. С течение на времето под въздействие на атмосферни процеси са се оформили в мраморните скали два редки по своята красота, естествени мраморни моста. Първият, по-голям мост е широк 12-15 метра, дълъг 96 метра, с отвор дълбок 45 м и почти толкова (43 м) широк. На около 200м по-надолу по дерето, е вторият мост, дълъг към 60 м. Площта на феномена е 40,3х и е на 1450м.ндм.в. Чудните мостове са обявени за защитена територия през 1949 год.
Триградското ждрело: Величественото и впечатляващо с красотата си ждрело, е разположено по поречието на река Триградска, на 2 км под с. Триград, по пътя Девин – с. Триград. Същинската част на ждрелото се разпростира на 2-3 км по протежение на реката, като от двете страни се издигат мраморни скали, образуващи тесния пролом, откъдето идва още наименованието “Тунела”. Височината на скалите на места достига до 250 м. Най-ниската част е местността “Буков мост” (946,5 м.н.в.), а най-високата е при връх “Кулата”(1543 м.н.в). Природната забележителност Триградското ждрело е обявена за защитена територия през 1963 год. На източната страна на скалния венец на ждрелото, се намира пещерата “Харамийска”.
През енеолита пещерата е била обитавана от древните жители по тези места, като останки от пещерните им жилища могат да се видят в началото на пещерата. Тя все още не е благоустроена, но за смелчаците местният пещерен клуб ще организира разглеждане на пещерата – едно изключително преживяване. Влизането става само с водачи и алпинистка екипировка, тъй като входът се намира на 20м над пътечката водеща до пещерата, а се излиза чрез спускане на туристите на ви-сочина 42м, “на рапел” (с въже) в огромната пещерна зала.
Дяволското гърло: Един от феномените на Триградското ждрело е пропастната пещера “Дяволското гърло”, формирана впоследствие при пропадане на земните пластовете.
По изкопан тунел (150м) се стига до впечатляваща с размерите си зала на пещерата, която може да побере катедралата “Св. Ал. Невски”. От залата, по виеща се стръмна циментова стълба се стига до естествения вход на пещерата. При изкачване можете да наблюдавате един от най-високите подземни водопади в Европа (42м).
От траките е останала легендата, че тук са хвърляли вождове, за да останат безсмъртни. Столетия се изнизали, хората със страхопочитание вярвали, че тук е входът на другия свят, пътят към безсмъртието. В чест на боговете на подземния свят, народът принасял в жертва най-красивите и лични девойки, за да умилостивят злите сили. Местните жители разказват, че нищо влязло в подземния лабиринт на пещерата, не излиза от нея.
“Дяволското гърло” е отворена за посещение през цялата година.
Буйновско ждрело: Ждрелото е разположено от двете страни на Буйновска река, приток на р. Въча. Скоро след разклона при с. Тешел скалите се стесняват над Буйновска река, формирайки величествено ждрело.
Буйните планински води са прорязали варовитите скали, създавайки неповторим с красотата си кът в Родопите. Отвесните скали са толкова близо, че оставят у Вас впечатление, че може да прескочите отсреща. Мястото, където скалите сякаш почти се допират е наречено от местното население “Вълчия скок”.
На 1 км след разклона за с. Ягодина и на 3 км от селото се намира една от най-красивите български пещери – Ягодинската пещера.
На 200м по-долу е Дяволският мост, друго много интересно и красиво образувание от това ждрело. Това е скален мост, дълъг 8-10 м, с дебелина 2-3-м и височина 30 м. Скалите, на които се опира са отвесни. Наблизо е и водопадът Пръскалото.
Буйновското ждрело е обявено за природна забележителност през 1971 год.
Един от вариантите да изживеете магията на Родопи и да напълните душата си с душата на тази уникална планина, разхождайки се цяла седмица сред дивната й красота, е като се запишете на класическата екскурзия от Рожен до Триград, даваща възможност да се видят голяма част от забележителностите на Родопа планина – местността Пампорово, първенеца на планината връх Голям Перелик (2191м), Чаирските езера, Триградското ждрело и пещерата Дяволското гърло, село Ягодина и красивата Ягодинска пещера!
