Елица Стоянова е родена през 1982 г. в гр. Плевен. Завършва специалност социални дейности във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“. Последните пет години прекарва в Пловдив, където работи в проектантска фирма. Достига трето място в конкурса „Любовта…“ в гр. Враца, има публикувани стихотворения в антология за българска женска любовна лирика. Харесва поезията на Петя Дубарова, Станка Пенчева, Маргарита Петкова, Евтим Евтимов и Борис Христов. Елица притежава поетично-песенна нагласа. Стихосбирката й е в лоното на класическото лирическо писане, като на места се усеща отчетливо влияние от поезията на Добромир Тонев.Ръкописът й е сбор от множество лирически стихотворения, много от които върху една и съща тема – любовта, самотата, отхвърлеността, уязвеността.
Предлагаме ви няколко от нейните стихотворения – за повече поезия в прозата на делника!
Без броня
Нямах нищичко – от теб да ме предпази.
Нито болка, зад която да се скрия.
Нито гняв, за да успея да те мразя.
Даже повод за война – да те убия.
А си вярвах, че ще стигна до предела
на порочната ти тъмна половина,
но нелепата ми склонност да съм смела
ми напомни, че съм страшно уязвима,
и разтворих се – открита, като рана.
Беззащитна, наболяваща и гола.
Суетата ми за мъничко остана,
но се спусна като капчица надолу
и се смеси с недостатъци и грешки.
Поразмекна се под мен и се окалях,
а очите ти ми паднаха на плещите.
Нажежиха ме до смърт… и ме запалиха.
Привидно
Усмихвам ти се,
видимо спокойна.
И ти ми се усмихваш…
Но мълчим.
Щастливи сме
за сметка на пробойна,
която само вътрешно личи.
Залъгваш се,
че аз съм съвършена.
Не плача.
Не припадам.
Не крещя.
Но всъщност
съм изцяло разрушена.
Подпирам се на теб.
И се държа.
Усмихвам ти се,
видимо прилична.
Невидимото пак ти го спестих.
Досещам се,
че може би обичам
човек,
неподходящ за моя стих,
на който доверявам тишината.
А ти… не подозираш,
че си тук.
Пред теб
и любовта, и самотата
избиват под налягане.
Без звук.
Предсказана
Предсказаха ме някакви гадатели,
преди да осъзнаеш,че ме има,
а можех по чертите на ръката ти
съвсем незабелязано да мина.
И щях да съм сама,недоврачувана.
Без никакви претенции за обич.
Без мисъл, че дори съм съществувала.
Без чувството, че в шепата ме носиш.
Макар че ме забавиха годините,
повярва, че ще дойда безусловно,
и мрежата от дланно теснолиние
постла ми със килим за по-удобно.
Дочака ме,защото съм заслужила.
Защото съм предвидена за тебе.
Но страх ме е, че в дланите на другиго
така ще съм предсказана след време.
Книгата е издадена от Издателска къща “Хермес”. Може да бъде намерена в книжарниците в цялата страна.