Когато разлистите страниците на книгата “Подари си желаното тяло” от Моника Василева, няма да повярвате, че написаното – толкова дълбоко, завладяващо и осмислено – принадлежи на една млада жена, в средата на 20-те й години. Истината е, че цялата мъдрост, която ни е необходима за един щастлив и хармоничен живот е там, вътре в нас, още от началото, в очакване да я приемем. Ние обаче се съмняваме, смятайки, че щастието и хармонията са нещо, което идва с годините и житейския опит. Често обаче натрупването на опит води не до щастие, а до натрупване на негативи, вредни навици, излишни килограми, разочарования, несполуки и когато си дадем сметка за това, разбираме, че всъщност сме пропуснали шанса си да изживеем щастието и хармонията, защото те не са цел на живота, а процес на живеене; те са единствения опит, който трябва да трупаме – те дават насладата от всяка глътка вода, от всяка хапка храна, от всяка ласка, от всеки миг на чудото да сме живи.
Моника Василева ни предава точно този процес на живеене в щастие и хармония. С цялото си сърце тя е успяла да го изрази по един вдъхновяващ начин в книгата си “Подари си желаното тяло”, запазвайки го необременен от негативите на опитността, която често, вместо да ни помага, затвърждава възпрепятстващи щастието ни модели на поведение, включително и такива, които ни карат да се чувстваме нещастни в собственото си тяло.
Книгата на Моника – и програмата й – е много лично приключение (нейно, което ще стане и ваше) и то ще ви помогне не само да изградите желаната фигура, а и да достигнете до дълбините на същността си. Това е една изключително позитивна – и красива – програма… Всъщност – това е един вдъхновяващ любовен роман, който не свършва след 9 седмици – вие неизменно ще поискате да го превърнете в начин на живеене, защото той ще ви предложи нещо, което няма как да откажете – най-щастливата, дълбока, красива, интимна и истинска обвързаност – тази с вас самите.
ТЯ:– Моника, как реагират жените, когато вместо за диети започнете да им говорите за мечти, за любовен роман със себе си, за храненето като своеобразно свещенодействие, за начин на живот, който е пълен предимно със създаване и осмисляне на личностно ниво?
Моника Василева (МВ): – В началото почти всички мислят, че това е глупаво и този път не може да ги отведе до желаното тяло. Повечето жени искат точни хранителни режими, в които ясно се описва кога, какво и колко се яде и гаранции за броя килограми, които ще свалят за определеното от тях време. Но както с всяка една мечта, така и с трайното отслабване пътят винаги е индивидуален за теб и изисква отговорност и вяра. Първата стъпка е акт на вяра. Мисля, че съпротивата, която срещам в началото при доста от клиентките си всъщност е техният страх от промяна. Страх от опознаване, от навлизане навътре в себе си. По – лесно ни е да разчитаме на някой друг да ни каже какво да ядем и как да живеем, отколкото да надникнем в търсенията на душата си. А само тогава можем да излезем на правилния път – когато се доверим на себе си. Опитала съм се да направя програмата като вид дневник, който позволява на всяка читателка да пише сама своето приключение, а аз просто да давам нежни насоки.
ТЯ: – В предисловието наричате книгата “пътеводител на приключенията”. Кога и как отслабването става приключение (а не мъчение)?
МВ: – В момента, в който се запленим от идеята, че сме тръгнали по различен път, че ние определяме посоката и започнем смело да се впускаме в различни начинания, да опитваме нови неща, нови храни, ново мислене. Тогава неминуемо се ентусиазираме от многото шансове, които ни предоставя животът и започваме да приемаме отслабващата си програма като едно от многото интересни преживявания в нашия живот. Опитала съм се преди всичко да запаля една мъничка искра на ентусиазъм у всяка жена, която чете книгата, а продължението е в ръцете на всяка една от нас.
ТЯ: – Нека заедно с читателките на ТЯ да проследим някои от етапите на приключението “отслабване”. Това приключение започва с влюбване в себе си – вие го наричате в книгата си най-вълнуващия любовен роман. Как един човек, който е свикнал да се мотивира от неодобрението към себе си (на което залагат повечето диети), може да започне да се мотивира от одобрението към това, което е?
МВ: – Повечето диети се провалят именно защото залагат на вината за това как изглеждаме (все пак перфектно изглеждащите фотомодели ни гледат от всяко списание и билборд), на недообрението ни, на гнева и безсилието ни, че не изглеждаме така както бихме искали. Аз наистина съм абсолютно против диетите! Те само ни подтискат, засилват чувството ни за вина (защото почти никога не сме на 100 процента стриктни) и в крайна сметка ни ограбват психически, физически и емоционално.
В момента, в който аз мога с ръка на сърцето да застана пред себе си и да почувствам искрена любов (повярвайте ми, това наистина се оказва най – трудното от цялата програма) съм готова да се храня според нуждите на тялото си, да се раздвижвам с приятна физическа активност, защото така си подарявам доза тонус, да обръщам повече внимание на това, от което имам нужда. Вярвам, че любовта ни към съществото ни е най – добрата мотивация за отслабавне. Обичайки себе си, неусетно си подаряваме красиви емоции, здравословна храна в количествата, от които има нужда тялото ни и задоволяване на другите видове глад в живота ни, които често ни приканват към преяждане и злоупотреби с телата ни.
Телата ни са изключително интелигентни системи и когато не обръщаме внимание на сигналите, които ни изпращат, те привличат вниманието ни чрез затлъстяване, липса на енергия и накрая болест. От изключително значение е да се вслушваме в собствения си организъм – кога сме гладни, кога имаме нужда от вода, от какви храни имаме нужда, кога сме изморени. И когато “чуем” тялото си, да се погрижим за неговите нужди, за да живеем в равновесие със себе си.
ТЯ: – Истинска любовна среща със себе си, романтични подаръци за себе си, любовни писма към себе си… Как се променят хората, които веднъж се осмелят да подходят толкова различно – не само мислено, но наистина да направят тези неща?
МВ: – Иска се смелост, за да направиш тези неща наистина. Веднъж дръзнали да си подаряват романтични мигове сами на себе си, първо им става забавно, после се осмеляват да експериментират и да продължават с други начини, чрез които могат да си показват, че се обичат и така постепенно навлизат в един по–красив и съкровен свят. Много често най–трудното за мен се оказва да накарам своите клиентки да повярват, че не са прекалено остарели или пораснали за тези “детски” упражнения в програмата ми. Ако ние не направим живота си наситен с приключения, било то и детински, кой ще го направи вместо нас? Наистина ли сме толкова пораснали, че нямаме време да се позабавляваме, да помечтаем, да се приемаме така, както децата се виждат – през призмата на съвършенството и любовта.
ТЯ: – Имала ли сте случаи на жени, които не успяват да напуснат рамката на дефицитното възприемане на себе си и отказват да се заобичат?
МВ: – Разбира се. Повечето от тези жени просто отказаха да опитат. А можеше и да им хареса! За мен това е техният страх, неготовността им да се опитат да прескочат летвата на стереотипите и да експериментират, страхът от поемането на отговорност, от това да не изглеждат глупаво в очите на другите, страхът да не излязат егоисти, понякога дори и страхът да не осъществят мечтите си. Вярвам, че крайната дестинация, която всички търсим е една и съща – хармонията отвън и отвътре. Всеки от нас си има своя най–пряк път към нея и пътищата са различни за различните хора.
ТЯ: – Третата седмица е наречена “диета на съзнанието” и се разглежда взаимовръзката психика-хранене. Кои са основните акценти на тази връзка?
МВ: – Взаимовръзката психика – хранене се наблюдава главно при жените. Ние се храним, когато сме изнервени (обикновено с нещо сладко), когато сме изморени, когато ни е тъжно или когато имаме нужда от любов. Твърде често се храним не защото това е от което има нужда тялото ни, а защото емоционално имаме нужда от нещо. Аз призовавам да започнем да запълваме емоционалните си пукнатини не с шоколади и макарони, а с адекватните действия за различните си състояния.
ТЯ: – В четвъртата седмица се разглежда храненето като приключение. Вместо да заклеймявате храната, вие говорите за нея като за произведение на изкуството… Как помага такова възприемане на процеса на отслабване?
МВ: – Лично за мен тази концепция беше най – ефективна по моя път към желаното тяло. В момента, в който успях да отворя очите си за това каква наслада може да е истинската храна, от само себе си от живота ми отпаднаха преяждането, храненето на крак, храненето с полуфабрикати и пакетирани изделия на “новото време”. Прясно приготвената, ароматна гозба може да е такъв пир на сетивата, че всеки залък да е един малък празник. Усещайки вкуса, аромата, консистенцията на храната, ти попадаш под крилото на засищането много по – бързо, отколкото ако хапнеш някоя тестяна закуска на крак. Така неусетно започваш да се храниш с истински питателна храна и тялото ти се отблагодарява.
Храната не е наш враг, това трябва да го проумеем. Много от моите клиентки гледат на нея като на истинско бреме – броят си залъците, смятат калории, борят се със себе си кога да спрат да се хранят. Храната е нещо, което е жизненонеобходимо, за да живеем и ние сме длъжни да й отдадем значимата й роля, да я благославяме. Всяка хапка гради клетките на съществото ни. Обичайки храната на масата си, ние демонстрираме любовта си към живота. Защото храната дава живот.
ТЯ: – Изобщо, цялата книга е по-скоро едно наситено приключение по живеене, едно безкрайно наслаждение на всеки миг, на всяко дребно нещо, забавление… Нагласата ли е всичко?
МВ: – Преди всичко се изисква не само да прочетем и да ни хареса, но и да се приласкаем да действаме. Много често жени, които са прочели програмата ми казват, че е страхотна, но все не намират време да тръгнат по стъпките й. Само с четене не се постигат истинските резултати. Веднъж започнали да следваме насоките й, започваме да влизаме в своето лично приключение, което да ни отведе до желаното тяло. Нагласата е определяща по – натътък по пътя ни. Преди всичко имаме нужда от действие, отворено към промяна съзнание и ентусиазъм. Останалото ще го свърши нашето тяло.
ТЯ: – Може ли да се каже, че тази програма не е единствено и само за хора, които имат проблем с наднорменото тегло? Не е ли всъщност начинът на живеене, който предлагате, програма за живот, изграден върху цялостна хармонията – вътре в нас и извън нас, от която тялото е само един аспект?
МВ: – Когато човек постигне хармонията в себе си, хармоничното тяло се ражда от само себе си. Именно това търся с програмата си “Подари си желаното тяло”. Тялото, което желаем е съвкупност от множество жестове, които решаваме да правим или да не правим за себе си всеки ден. Когато хармонията танцува в съществото ни няма как да не обръщаме внимание на нуждите си, както физиологични (като храна, спорт, сън), така и психиологични.
Отслабването не трябва да е изнурително и обременяващо, за да е трайно и здравословно. Отслабването трябва да е естествен процес, който идва от нахранената ни душа.
Абсолютно сте права с предположението си, че програмата “Подари си желаното тяло” не е просто програма за отслабване. Искрено вярвам, че тя е път към себе си, който всяка една жена заслужава. Като да се завърнеш у дома. За много от моите клиентки тя се превръща в програма, която ни среща с радостта от живота, програма, която разпалва страстта в любовната ни връзка, програма, която провокира творческото начало в нас. Много често мои клиентки първо берат плодовете на градивни промени от различно естество в живота си и отслабването е просто едно естествено следствие от новия им пълноценен живот.
ТЯ: – А какво е за Вас лично, като преживяване, програмата “Подари си желаното тяло”?
МВ: – Всяко едно изречение в книгата съм почувствала с цялата си душа. Всяко едно от упражненията в книгата съм го преживяла с цялото си същество. “Подари си желаното тяло” е път, който чертаех както за себе си, така и за моите клиентки и този път е граден върху основите на любовта, търсенето и ентусиазма от всяко разкритие, което правих по време на собствената си отслабваща програма. Вярвам, че читателките на книгата ще усетят емоциите, които вложих в книгата, които са наравно с професионалния ми опит на терапевт – тяло. “Подари си желаното тяло” е историята на едно красиво пътуване, чиято крайна спирка е желаното тяло и желания живот.
P.S.
Книгата на Моника Василева предлага много приятни упражнения и занимания, които е истинско удоволствие да изпълнявате. В живота ви ще влезе радост, обич, цветове, музика, аромати, ще се разтворят сетивата ви, ще стигнете до най-съкровените и красиви места, скътани в женската ви природа… Тази книга прелива от наслада и със сигурност ще се превърне в приключението, което ще искате да изживявате всеки ден.