Рефлексът е ответна реакция на нервната система на някакво раздразнение. Докосваме горещия котлон и отдръпваме ръката си, чуваме рязък звук и обръщаме глава в същата посока, поставяме в устата си парче лимон и започва отделянето на слюнка.
Всичко това се извършва автоматично. Понякога не успяваме дори да осъзнаем какво е станало, а нашият организъм вече е реагирал.
Тези рефлекси се наричат безусловни – те са характерни за всеки човек още от неговото раждане и съществуват до края на живота му, обяснява zdrave.bg.
Известният руски физиолог Иван Павлов има най-голям принос за разбирането на рефлексите в живота на човека и животните. За работата си по физиологията на храносмилането (знаменитите опити с кучета) и доказателството за рефлекторната природа на регулирането на храносмилането ученият е удостоен през 1904 г. с Нобелова награда.
Но съществуват и други ситуации. Ние няма да докоснем нагорещената фурна на електрическата печка, няма да се обърнем, ако отзад повикат по име някой друг… Това са т.нар. условни рефлекси, които възникват по време на развитието на всеки човек. Те са строго индивидуални и се базират на нашите навици, знания и опит.
Именно съвкупността от условни и сложни безусловни рефлекси се нарича висша нервна дейност.
Новороденото дете е изтъкано от безусловни рефлекси. Те му помагат да оцелее и да се приспособи към обкръжаващата го действителност до момента, когато само ще започне да осъзнава всичко, което става около него.
Ако прокараме пръст между дланта на детето, то сработва рефлекса си за хващане. Този рефлекс е наследен от приматите – новородената маймуна трябва да се държи за своята майка по време на нейното прехвърляне от един клон на друг и от този рефлекс зависи живота й.
Ако докоснем бузките и краищата на устата на детето, се сработва рефлексът за търсене: детето обръща глава по посока на дразнението и отваря уста. По този начин то всъщност търси майчината гръд. А веднага след като я намери, се сработва рефлексът за сучене, т.е. за хранене.
Пълзенето също е рефлекторно действие и щом детето започне да пълзи това означава, че то е започнало да реализира следващия рефлекс – изследователския. Той, както и пробиването на първия зъб, също са рефлекторни действия.
Времето от момента на усещане на дразнителя до възникването на реакция в организма се нарича скоростна реакция. При животните тя е моментална и се измерва в милисекунди. При хората индивидуалните различия са много повече. Някои притежават по рождение висока скорост на реакцията, а други евентуално я постигат с интензивни тренировки.
Най-голямата група безусловни рефлекси са защитните (отбранителните). Основен представител на тази група е т.нар. ноцицептивен флексорен рефлекс. Зад тази трудно произносима фраза всъщност се крие отдръпването на ръцете или краката от всеки един болезнен дразнител – горещ, студен, остър или въобще по някаква причина неприятен.
Нещо ни раздразва носа и ние кихаме – това е рефлексът за кихане, който не позволява на потенциалния “замърсител” да влезе в белите дробове. В очите ни попада някаква прашинка и веднага се включва рефлексът за мигане: честите движения с клепачите и обилното намокряне на конюнктивата със сълзи отстраняват от повърхността на окото потенциалната опасност.
Зад гърба ни нещо се сгромолясва и ние приклякваме, закриваме с ръце глава. Това също е защитен рефлекс.
Ако храната, която приемаме не е качествена, веднага ни спасява рефлексът за повръщане. Наистина прагът на този рефлекс е напълно различен при различните хора, но в някакъв момент се задейства при всеки.
Основните инстинкти
Веригите сложни безусловни рефлекси се оформят в инстинкти. Основните от тях са хранителният, половият инстинкт и инстинктът за самосъхранение.
Човекът е единственото същество, което е способно да управлява своите инстинкти и да внася елементи на съзнателно коригиране. В частност с волевото си усилие той е способен да пречупи най-мощния инстинкт в живата природа – този за самосъхранение. Самоубийството и саможертвата са два противоположни примера за победа именно над този основен инстинкт.
Изучаването на рефлексите е много важно за диагностиката на много заболявания на нервната система. Лекарите широко използват натрупаните знания за строежа на едни или други рефлекторни дъги, за да могат по измененията в реакцията на организма да съдят за локализацията на патологичното огнище.
Класически “медицински” рефлекс е този на коленете, който е с несъмнена диагностична ценност. Това е един от т.нар. рефлекси на сухожилията – съкращение на мускулите в отговор на раздразване на съответното сухожилие. Сходна реакция възниква при удара с неврологично чукче по сухожилията на бицепса и трицепса, а също така по ахилеса.
В зависимост от това кои рефлекси се предизвикват свободно и кои са затормозени или въобще липсват невропатолозите могат достатъчно точно да определят нивото на поражение на нервната система и да вземат съответните мерки.