Едва ли има човек, който никога не се е оплаквал от времето. Но всъщност нещата са далеч по-сериозни от обикновените реплики “топло ми е, студено ми е”. Климатът и природните процеси може да се каже, че управляват (поне отчасти) човешкия живот – раждането с определени заложби, болестите, поведението, чувствата, пише zdrave.bg.
Ритмите на планетата
Колебанията в средната температура се извършват с различни ритми: например половин вековни или петгодишни. Бабите, които обичат да си спомнят лютата зима на 1949 г., не преувеличават – през онези години повечето зими наистина са били студени. А от началото на 60-те години започва затоплянето.
Много учени са на мнение, че има вероятност този процес да се отразява не само на нашето здравословно състояние, но на това с какви заложби се раждат хората преобладаващо. Например според статистиката, поетите обичат по-студеното време, а физиците – топлината. Така че от тази гледна точка изглежда напълно възможно потомъкът на етиопски арапи Пушкин да не бе написал нито ред, ако не се беше родил в студената Москва.
Учените разполагат не само с хипотези, но и с проверени факти за някои циклични закономерности. Известно е например, че болните от шизофрения силно реагират на причинените от луната приливи и отливи – изострянето на заболяването при тях се извършва с периодичност около 13 пъти годишно. Страдащите от сърдечно-съдови заболявания са чувствителни към слънцето и към периодите на неговата активност.
Дори алкохолиците си имат свой цикъл – пикът на болестта най-често е през летните болести.
Според много психиатри причина за всичко това е времето. По-малкото количество кислород в летния въздух е логично да провокира проблеми с психиката и мозъчната дейност. Затова освен препоръките да се употребява по-малко алкохол през лятото, учените дават и следната прогноза: глобалното затопляне ще стане допълнителен рисков фактор за хората с алкохолна зависимост.
През лятото сме едни, а през зимата – съвсем други!? Този аспект на човешката природа (разбира се, не възприет в буквалния – абсолютен смисъл) също е научно доказан. Съотношението на микроелементите в човешкия организъм се променя през различните сезони. Затова, оказва се, изразът “Винаги нещо не ми достига” е напълно верен.
Ето и няколко конкретни примери:
– Съдържанието на калций намалява през зимата и се увеличава през лятото. Това се обяснява с факта, че в топъл климат паращитовидните жлези работят по-интензивно, а слънцето помага да се изработва и усвоява витамин D, който регулира обмена на калций.
– В горещините е високо нивото на желязо, силиций и манган в кръвната плазма. Техният недостиг през зимата се предизвиква от алергичните реакции.
– Съдържанието на цинк и мед в организма се понижава през пролетта и тялото веднага подава сигнали – намалява имунитетът, изострят се кожните заболявания.
– Нивото на хром през пролетта се повишава.
– Селенът е “зимният” микроелемент. Това е свързано и с храненето – в студеното време на трапезата преобладават зелето, ядките и чесънът.
– За сезонните промени в нивото на олово (максимално през зимата и минимално – през късната есен и началото на лятото) учените все още нямат обяснение, но констатацията е несъмнена
Сезонните колебания в химията на тялото специалистите наричат аклиматизационен дефицит. Познаването на неговите закономерности позволяват той да бъде смекчен. Благодарение на препаратите и витамините всеки може да коригира своя “вътрешен свят” и да го зареди с всичко необходимо въпреки календара и метеорологичните прогнози.
Всеки климат формира своя жител, като го заставя да се адаптира. Жителите на северните страни се приспособяват съм силните ветрове, ниската влажност и продължителния студ. Но малко от тях се оплакват от начина си на живот.
Жителите на южните страни имат по-различни проблеми: суша, повишено ниво на радиация, ниска влажност, топлинно натоварване. Но повечето от тях се убедени… че живеят в рая.
“Смесването” на тези фактори определя повечето оплаквания от времето, присъщи за хората, живеещи в зоните с умерен климат. Понякога те страдат от слънчевия пек, студа и вятъра много повече, отколкото адаптиралите се към екстремния живот южняци и северняци. А обяснението е просто – липса на тренинг.
Метеорологичният “тренажор”
Ако сме здрави, различните климатични промени могат само да допринесат за закаляването на организма. Ако не сме, климатът ще “мине” през най-уязвимите места на тялото ни. На север най-често боледуват дихателните органи и нервната система. На юг най-висок е рискът от инфекциозните заболявания и злокачествените новообразувания.
При хората особено чувствителни към метеорологичните условия броят на левкоцитите в неблагоприятно време значително нараства. Затова резкият преход от студено към топло може да предизвика изостряне на хронично заболяване, а обратният случай – от топло към студено може да спре острото протичане на болестта и да повиши имунитета.
Вятърът също може да се определи като полезен (разбира се, при определени други условия). Експериментално е доказано, че при повишаване на неговата скорост се увеличава количеството на имунните клетки.
Слънчевото поведение
Светлината, топлината и магнитните излъчвания достигат до различните части на земята в различни дози. Колкото по-близо сме до Северния полюс, толкова по-силно е магнитното влияние на слънцето.
Това обуславя и поведението, характера и особеностите на жителите на северните страни – по правило те не са многословни, повечето са почти летаргични. Всъщност тяхната нервна система е твърде различна от тази на темпераментните италианци и испанци.
От друга страна, всеки емоционален срив под северното слънце се преживява по-остро и по-драматично. Например финландско изследване показва, че случаите на самоубийства в определени периоди се увеличават и специалистите свързват това именно с повишаването на слънчевата активност.
Жителите на по-студените райони на планетата страдат от недостиг на светлина, съответно на витамин D, наричан понякога още витамин на радостта. Неговият недостиг много хора компенсират с пътувания на юг или с употреба на алкохол, който в умерени дози играе ролята на адаптоген към тежките климатични условия.
Животът на южняците на пръв поглед е по-лесен, но физически те не са толкова издръжливи и са по-уязвими към различните заболявания. Някои данни сочат интересна закономерност – израсналите на север, ако се преселят в по-топъл климат, бележат успехи в личния живот и кариерата, много по-често отколкото при обратния вариант. При преселване в по-студен климат зачестяват оплакванията от депресивни състояния и липса на мотивация.
