“Вълкът мени кожата си, но не и своя нрав”… В един или друг момент всички сме стигали до тази поговорка, за да изразим идеята, че когато става въпрос за човешката същност, всеки е такъв, какъвто е, и нищо не може да се промени. Същевременно не е толкова необичайно да чуем или изречем фрази като: “Тази книга промени живота ми”, “Ти не си същия човек, за когото се омъжих” или “На твоите години бях неблагоразумен, но сега съм различен”.
Тези разсъждения водят естествено до въпроса: Възможно ли е да променим нашата същност и ако “да” – до каква степен? Изглежда, че отговорът на този въпрос не е еднозначен и съдържа някои условности.
“Класическите учебници описват човешката същност като уникална и относително устойчива комбинация от вътрешни и външни аспекти на характера, които влияят върху поведението в дадени ситуации, предполагайки, че генетичните особености определят кои сме ние или най-малкото – основната линия на поведение, начина, по който ще постъпваме във всяка ситуация в живота” – казва американската психоложка Аби Ароновиц.
“Наистина, допълва още тя, достатъчно е човек да надзърне в родилния дом, за да осъзнае, че още с раждането си ние сме това, което сме. Ясно е, че едно бебе е изпитало много малко външно влияние в живота си. Но едни реагират по-бързо от други, едни могат лесно да бъдат удовлетворени, докато други изглеждат неутешими. Има особености на характера, които започват да се проявяват още от ден първи”. Психиатърът Чарлс Гудстейн в тази връзка добавя:”Ако наблюдавате новородени, още с раждането ще видите различния начин, по който реагират, така че можем да кажем: тези особености са зародиша, от който се развива човешката същност”.
Възпитанието срещу природата
Докато преди изглеждаше, че тази теория изчерпва концепцията за същността на човека, сега все повече учени отбелязват, че въпреки генетичната обусловеност на нашата същност не всичко относно това кои сме ние е записано с неизтриваемо мастило. Всъщност начинът, по който ще се развият нашите същностни особености, в голяма степен зависи от начина ни на живот и от натрупвания опит, особено в ранните години на детството. “Когато говорим за човешката същност днес, ние говорим за последствията от взаимодействието между онези предпоставки и генетични заложби, уникални за всеки индивид, и нашия житейски опит – факторите на средата и отношенията, особено с нашите родители, които се наслагват с времето и влияят как точно ще се развие нашата същност” – твърди Гудстейн.
Експерти посочват, че понякога дори сериозни проблеми на личността могат да бъдат овладяни значително, когато условията на средата са подходящи.
“Например, казва Ароновиц, един шизофреник може никога да не развие напълно симптомите, ако живее относително спокоен живот”.
Но, ако промените са възможни докато формираме нашата същност, дали същият потенциал съществува и когато порастнем? Някои смятат, че е така.
В проучване на Станфордския университет се стига до заключение, че определени аспекти от нашата същност наистина се променят – постепенно, но постоянно – с променящите се обстоятелства в нашия живот. Нещо повече – с течение на времето някои от нашите най-нежелани особености изглежда изчезват съвсем естествено, а личността развива по-приятни и социално-адаптивни характеристики.
Да направим промяната възможна
Как се случва това? Ароновиц смята, че всеки тип личност съдържа потенциала на широк спектър модели на поведение. “Докато нашите вродени основни същностни белези може и да не се променят, казва тя, с времето моделът на поведение, произтичащ от тези белези може и често се повлиява от много други фактори в нашия живот. Има много нива в структурата на човешката същност и нивото, на което дадена личност действа в определен момент, може да бъде чувствително към това, какво се случва с тази личност в този момент”. Заради това, допълва тя, е възможно да променим нашата същност, ако сме готови да променим някои от онези обстоятелства, които вярваме, че ни влияят. “Ситуациите много силно влияят върху това кой аспект от нашата личност ще излезе на преден план и в тази връзка, като сменим работата си, като променим начина си на живот или различни ситуации в семейството, може да стигнем и до промяна в нашата личност – обикновено позволявайки на скрити същностни характеристики да излязат на преден план и да се развият” – казва американската психоложка.
За психолога Скот Вецлер, ключът към промяна на същностните особености е не толкова в промяната на обстоятелствата в живота, колкото в това човек да се научи да идентифицира онези свои особености, които не харесва и да ги компенсира.
“Като се отдава или избягва определени модели на поведение, човек може да се предпази от това определени характеристики на неговата личност да доминират върху живота му. Човек може да компенсира онези свои белези, които не харесва, с такива, които харесва, и да ги постави на централното място в живота си”, казва Вецлер. Той дава следния пример: ”Срамежлив човек може да се обучи на умението да общува и да започне да прави неща, които неговата срамежливост иначе не би му позволила. По същия начин – избухлив човек би могъл да бъде обучен да овладява гнева си и това да му помогне да се развива професионално. Но, въпреки че това не би променило заложените личностни характеристики, със сигурност ще помогне те да не се превърнат в доминиращи. В този смисъл изглежда, че човешката същност може да се промени.”
Гудстейн се съгласява с този извод, като казва: ”Въпреки че ние се раждаме с определени наклонности, които ни водят в определена посока, ние също така притежаваме способността за промяна по време на нашия живот”.
Да осъществим промяната
За някои хора промяната може да настъпи внезапно, често като резултат от разтърсващо събитие в живота. И наистина – как се справяме с големите проблеми е част от нашата същност и понякога, ако бъдем притиснати от обстоятелствата, е възможно да открием нова и напълно различна страна от нашата същност. За повечето хора обаче промяната е много по-бавна и трудно доловима, а процесът при отделните личности малко се различава. Има обаче един факт, който експертите смятат общовалиден за всички, за да започне промяната и той е желанието промяната да бъде осъществена. Колкото и елементарно да звучи, според Гудстейн много от хората, които твърдят, че искат да се променят, всъщност не искат: “Когато си бил еди-какъв си през по-голямата част от живота си, да се откажеш от определени аспекти на своята същност може да бъде доста травмиращ опит и често промяната се съпътства от голяма съпротива да бъде реализирана. Това понякога се случва, когато например близките хора в нашия живот, ни подтикват за такава промяна”.
Но когато човек е готов за промяната, казват специалистите, най-добрият начин да започне е с малки промени в начина на мислене и поведение.
Вецлер сравнява промяната на същността с управлението на кораб – човек не може да очаква радикални промени в курса, но бавно, с времето, един или два градуса промяна, могат абсолютно да променят курса на кораба.
Повечето хора откриват, че и сами могат да се справят, но специалистите препоръчват да се търси професионална помощ, която да насочва процеса. Гудстейн казва, че много от проявите на личността се управляват на подсъзнателно ниво, така че е възможно човек дори да не си дава сметка какво точно е необходимо да промени. Така, някои хора например могат да осъзнават, че са нещастни, но да не знаят защо се чувстват така.
